Животът пред теб

Гари, Ромен
Животът пред теб
Поредица Безкрайна проза
Ноември 2018
Превод Красимир Мирчев
Оформление Л. Владимиров
196 с., меки корици
ISBN 978-954-8311-99-1
Цена 17 лв.

“Не съм Ви дете и дори дете не съм. Аз съм курвенско изчадие, баща ми е убил майка ми, а знаеш ли това, знаеш всичко, и никакво дете не си.”

8.69 € / 17.00 лв.

Категория:
   

За автора

Гари, Ромен

Гари, Ромен

Ромен Гари, с рождено име Ромен Кацев, роден във Вилнюс през 1914 г., е отгледан от майка си, която възлага на него големи надежди, както той разказва в „Обещанието на зората“. Беден, „казак, малко татарин, смесица с евреин“[1], той пристига във Франция с майка си на четиринадесетгодишна възраст и двамата се установяват в Ница. Учи право, след което постъпва в авиацията и през 1940 г. се присъединява към генерал Де Гол. Първият му роман — „Европейско възпитание“ (1945) постига голям успех и разкрива един вещ разказвач със суров и поетичен стил. През същата година Ромен Гари се оженва за Лесли Бланч, британска журналистка и писателка, и постъпва на служба в Министерството на външните работи на Франция. Професията му на дипломат го отвежда в София, Ла Пас, Ню Йорк, Лос Анджелис. През 1948 г. публикува романа „Големият дрешник“, а през 1956 г. — „Корените на небето“, на който е присъдена наградата „Гонкур“. През 1959 г., докато е консул в Лос Анджелис, публикува на английски език хумористичния роман „Лейди Л.“ (издаден на френски през 1963 г.), в чиято главна героиня приятелите му разпознават съпругата му Лесли, и завършва романа „Обещанието на зората“ (1960). В края на 1959 г. се запознава с актрисата Джийн Сийберг, за която се оженва през 1963 г., след развода си с Лесли (Джийн се развежда с първия си съпруг още през 1960 г.).  През 1962 г. публикува сборника с разкази „Слава на нашите знаменити пионери“, преиздаден през 1975 г. под заглавието „Птиците идват да умрат в Перу“, а след това се впуска в писането на сагите „Американска комедия“ („Ядачите на звезди“, 1966, „Сбогом, Гари Купър“, 1969) и „Брат Океан“ („За Сганарел“, 1965, „Танцът на Чингис Коен“, 1967, „Виновната глава“, 1968 ), като публикува романите първо на английски, а после на френски.Следват романите „Бяло куче“ (1970), „Съкровищата на Червено море“ (1971), „Европа“ (1972), Чародеите (1973), „Нощта ще бъде спокойна“ (1974). Пише и сценарии. През 1974 г. се пенсионира от Министерството на външните работи и публикува романа „Глави на Стефани“ (1974). Джийн Сийбърг се самоубива през 1979 г. В романите на Ромен Гари от този период прозира тревожност от залеза на живота и от старостта: „Отвъд тази граница билетът ти е невалиден“ (1975), „Сияние на жена“ (1977, Ромен Гари изпраща на бившата си съпруга Лесли екземпляр с посвещение; романът има голям успех сред читателите), „Хвърчилата“ (1980, последният му роман в памет на Съпротивата; на всеки от все още живите „съратници на Освобождението“ е изпратен по един екземпляр от специален тираж). През същия период издава „Зарядът на душата“ (1977), „Добрата половина“ (1979, драматична комедия, адаптация на „Големият дрешник“), „Лиричните клоуни“ (1979). Ромен Гари се самоубива в Париж през 1980 г., като в деня на смъртта си изпраща на издателя си текста „Животът и смъртта на Емил Ажар“, в който разкрива, че е писал под псевдонима Емил Ажар, автор на четири успешни романа: „Голям гальовник“(1974), „Животът пред теб“ (1975, носител на наградата „Гонкур“!), „Псевдо“ (1976) и „Терзанията на цар Соломон“ (1979).

[1] Цитат от есето на Ромен Гари „За Сганарел“ (Romain Gary, Pour Sganarelle, Éditions Gallimard, 1965, стр. 33: « cosaque un peu tartare mâtiné de juif »). (бел. прев.)

 

„Животът пред теб”, издадена под псевдонима Емил Ажар, е изключително въздействаща книга, на която героите и читателят се смеят през сълзи. За нея авторът получава за втори път наградата Гонкур (1975).

Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проституки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си.

Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече доброта, съчувствие и великодушие, отколкото в богаташките квартали. „Животът е пред теб” – каква ирония и надежда…

Цитати:

Толкова тъжна беше, че дори не се забелязваше каква е грозотия. Прегърнах я през шията и я целунах. Съседите разправяха, че била жена без сърце, и вярно си е, че никой не я беше грижа за нея. Шейсет и пет години беше избутала без сърце и не можеше да не й прощава човек от време на време.

Виж, за бягането ме бива. Без това в живота не може.

Покрай чудовищата рядко е светло, на тях най им е гот в тъмното.

Нямаше кой дума да й каже освен мен, на другите не им дремеше. Вярно, че й плащаха, за да се занимава с мен, и единственото общо помежду ни беше, че си нямахме нищо и никого

Другите спят къде-къде по-добре, защото не им дреме, докато праведниците не могат да мигнат и се косят за всичко. Иначе нямаше да са праведници.

Хората държат на живота повече от всичко, чак е смешно, като си помислиш само колко хубави неща има по света.

Аз си мисля, че и евреите са хора като всички други, обаче няма какво да им се сърдим за това.

Най-трудното за лечение не са болестите.

Религия. Аз не съм вярващ, но истина е, че ако имаш нещо по-друго, различно от останалото, все на него се надяваш да оправи работите.

Хапчетата за защита на детството са вече законни, трябва наистина да искаш. Няма извинения, ако ти се роди дете, всички са наясно какво му причиняваш.

Винаги ми се е виждало чудно, че сълзите са били запланувани още в началото. Ще рече, така са ни направили, да плачем. Може ли да не помислят? Кой уважаващ себе си конструктор ще ги надроби такива?

Курвата – това е духовна нагласа.

Няма черно и бяло, че бялото често е прикрито черно, а черното е бяло, което са го преметнали.

Трудно е за една стара жена, останала самичка в живота. На нея й трябва повече от нея самата, отколкото на другите. Няма ли наоколо някой, който да те обича, тлъстините се трупат.

На децата се гледа с добро око, докато не са станали опасни… Хората се чувстват по-спокойни като видят хлапе, дето още не е стигнало възраст като за разбойник.

Аз мисля, че живота трябва да го живеем в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром.

 

Всички са щастливи в този цирк, нищо естествено няма в него. Клоунът на въжето играе с абсолютна сигурност, за десет дена не видях ни веднъж да падне, а си знаех, че и да падне, нищо няма да му стане. Какво да ви разправям, това наистина е друго нещо. Толкова бях щастлив, че ми идеше да пукна, защото щастието трябва бързо да го спипаш, преди да си е плюло на петите.

Щура работа. Това, надеждата, по-силно от нея няма, дори при старци.

Човечеството е само една запетайка в голямата Книга на живота.

Времето е по-старо от всичко друго и едвам се влачи.

С думите всичко можеш да направиш, хем без да трепеш хора. От тях по-силно няма.

Мадам Роза казва, че животът може да бъде прекрасен, но още не са открили истинския, а дотогава все някак трябва да се живее.

Старите винаги ти казват: „Ти си млад, животът е пред теб” с доволна усмивка, сякаш е за радване. Хубаво де, знаех си, че животът е пред мен, но какво да направя, да се поболея ли?

Един ден ще направят страхотни очила, каквито не е имало досега, и ще можем наистина да виждаме.

 

Човек трябва да избягва безутешните неща

Eвреите, като се съберат, друго не правят, освен да плачат. И стена са им вдигнали за това.

Аз си мисля, че когато живееш с някой страхотен грозник, накрая почваш да го обичаш тъкмо за грозотията му. Мисля си, че най-големите грозотии са в постоянна нужда и точно там имаш най-голям шанс.

Студени тръпки ме побиха, докато слушах доктор Кац. Всеки в махалата ще ти каже, че няма начин да се абортираш в болницата, там те оставят да се мъчиш, докато има къде една игла да забият. Медицината държи последната дума да е нейна и да воюва докрай, за да попречи на Божията воля.

Излязох и тръгнах по улиците, мислех си за Бог и за други такива неща, искаше ми се още повече да изляза.

…Мадам Роза е най-грозната и най-самотната жена, която съм виждал в своето нещастие, добре че съм аз, иначе няма кой да я погледне. Не мога да разбера защо някои хора всичко си имат – скапани са, стари, бедни, болни, а други нямат нищо. Не е справедливо.

Никога не съм знаел какво трябва да направиш, за да проявят интерес към теб – да убиеш някого със заложници, що ли? Божичко, честно Ви казвам, такава липса на внимание има по света, че трябва да избираш, също както за отпуската, понеже не може едновременно да си на планина и на море.

 

Не съм Ви дете и дори дете не съм. Аз съм курвенско изчадие, баща ми е убил майка ми, а знаеш ли това, знаеш всичко, и никакво дете не си.

Мисля си, че няма нищо по-долно от това с фуния да наливаш живота на хора, които нямат сили да се бранят и не искат вече да бъдат употребявани.

Често съм виждал как хората успяват да си повярват на приказките – изглежда им трябва, за да живеят някак. Това не го казвам за повече философия, наистина си го мисля.

Само клоуните нямат проблеми с живота и смъртта, те не се явяват на бял свят по семеен път. Така са ги измислили, без природни закони, никога да не умират – иначе нямаше да е смешно.