В началото на седемдесетте години Ромен Гари е вече много известен автор, който публикува в издателство “Галимар”. Първият му роман Е в р о п е й с к о в ъ з п и т а н и е се появява през 1945 г. През 1958 г. Гари получава наградата “Гонкур” за К о р е н и т е н а н е б е т о. Скоро обаче го обзема носталгия по новото начало: през 1973 г. той е написал деветнадесет романа и изпитва усещането, че вече не удивлява никого. Тогава започва приключението Емил Ажар. Г о л я м г а л ь о в н и к, една притча за самотата, в която някакъв статистик бива обладан от един питон, Гари подписва като Емил Ажар и я изпраща в издателство “Галимар”, откъдето отхвърлят ръкописа. Без да се разкрива, той я предлага на Симон Галимар, в издателство “Меркюр дьо Франс”, което веднага взема решение да я издаде. Книгата е много добре приета от критиката, но твърде скоро се прокрадва съмнение относно истинския й автор. За такъв се спрягат имената дори на Реймон Кьоно и Луи Арагон. През 1975 г., за да отреже пътя на съмненията, Гари решава да придаде плът и кръв на своя псевдоним. Сценарият се осъществява по повод публикуването на един текст, преди да се появи под заглавие “Животът пред теб”. Да въплъти личността на Ажар Гари избира своя млад братовчед Пол Павлович, един доста надарен всезнайко. “Емил Ажар” получава наградата “Гонкур” през ноември. Тъй като тя може да бъде присъдена само по веднъж на автор, по съвета на адвокатката Жизел Алими Гари се опитва да разубеди братовчед си да я приеме, но той вече е започнал собствена игра. Пол Павлович, бързо разкрит като племенник на Гари, започва да твърди, че няма нищо общо с текста, което не повлиява на триумфалния успех на романа, който се продава в повече от един милион екземпляри и ще бъде преведен на двадесет и три езика. През 1979 г. се появява една последна книга под името Емил Ажар, “Тревогите на цар Соломон”. Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. В “Животът и смъртта на Емил Ажар”, текст, писан на 21 март 1979 г., той сам заявява като за финал: “Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом.” На 30 юни 1981 г. комюнике на Ажанс Франс Прес оповестява истинската самоличност на Емил Ажар.
Животът и смъртта на Емил Ажар
Гари, Ромен
Животът и смъртта на Емил Ажар
Септември 2005
44 стр., м. корици, ч/б снимки
Превод Зорница Китинска
Оформление Даниела Драганска
ISBN 954-9933-56-3
Цена 4.00
ПРИ НАС ИЗЧЕРПАНА!
ТЪРСЕТЕ КНИГАТА В OZONE.BG!
2.05 € / 4.01 лв.
За автора
Гари, Ромен
Ромен Гари, с рождено име Ромен Кацев, роден във Вилнюс през 1914 г., е отгледан от майка си, която възлага на него големи надежди, както той разказва в „Обещанието на зората“. Беден, „казак, малко татарин, смесица с евреин“[1], той пристига във Франция с майка си на четиринадесетгодишна възраст и двамата се установяват в Ница. Учи право, след което постъпва в авиацията и през 1940 г. се присъединява към генерал Де Гол. Първият му роман — „Европейско възпитание“ (1945) постига голям успех и разкрива един вещ разказвач със суров и поетичен стил. През същата година Ромен Гари се оженва за Лесли Бланч, британска журналистка и писателка, и постъпва на служба в Министерството на външните работи на Франция. Професията му на дипломат го отвежда в София, Ла Пас, Ню Йорк, Лос Анджелис. През 1948 г. публикува романа „Големият дрешник“, а през 1956 г. — „Корените на небето“, на който е присъдена наградата „Гонкур“. През 1959 г., докато е консул в Лос Анджелис, публикува на английски език хумористичния роман „Лейди Л.“ (издаден на френски през 1963 г.), в чиято главна героиня приятелите му разпознават съпругата му Лесли, и завършва романа „Обещанието на зората“ (1960). В края на 1959 г. се запознава с актрисата Джийн Сийберг, за която се оженва през 1963 г., след развода си с Лесли (Джийн се развежда с първия си съпруг още през 1960 г.). През 1962 г. публикува сборника с разкази „Слава на нашите знаменити пионери“, преиздаден през 1975 г. под заглавието „Птиците идват да умрат в Перу“, а след това се впуска в писането на сагите „Американска комедия“ („Ядачите на звезди“, 1966, „Сбогом, Гари Купър“, 1969) и „Брат Океан“ („За Сганарел“, 1965, „Танцът на Чингис Коен“, 1967, „Виновната глава“, 1968 ), като публикува романите първо на английски, а после на френски.Следват романите „Бяло куче“ (1970), „Съкровищата на Червено море“ (1971), „Европа“ (1972), Чародеите (1973), „Нощта ще бъде спокойна“ (1974). Пише и сценарии. През 1974 г. се пенсионира от Министерството на външните работи и публикува романа „Глави на Стефани“ (1974). Джийн Сийбърг се самоубива през 1979 г. В романите на Ромен Гари от този период прозира тревожност от залеза на живота и от старостта: „Отвъд тази граница билетът ти е невалиден“ (1975), „Сияние на жена“ (1977, Ромен Гари изпраща на бившата си съпруга Лесли екземпляр с посвещение; романът има голям успех сред читателите), „Хвърчилата“ (1980, последният му роман в памет на Съпротивата; на всеки от все още живите „съратници на Освобождението“ е изпратен по един екземпляр от специален тираж). През същия период издава „Зарядът на душата“ (1977), „Добрата половина“ (1979, драматична комедия, адаптация на „Големият дрешник“), „Лиричните клоуни“ (1979). Ромен Гари се самоубива в Париж през 1980 г., като в деня на смъртта си изпраща на издателя си текста „Животът и смъртта на Емил Ажар“, в който разкрива, че е писал под псевдонима Емил Ажар, автор на четири успешни романа: „Голям гальовник“(1974), „Животът пред теб“ (1975, носител на наградата „Гонкур“!), „Псевдо“ (1976) и „Терзанията на цар Соломон“ (1979).
[1] Цитат от есето на Ромен Гари „За Сганарел“ (Romain Gary, Pour Sganarelle, Éditions Gallimard, 1965, стр. 33: « cosaque un peu tartare mâtiné de juif »). (бел. прев.)
