Вино и молитви

Антонова, Неда
Вино и молитви
Октомври 2007
Поредица Безкрайна проза
Оформление Лиляна Дворянова
280 стр.
ISBN 978-954-9933-77-2
Цена 10 лева
Изчерпана

Ако светът е вечен, то е, защото е заченат от пръст, любов и душа. И ако човек успява да надмогне съдбата, то е, защото всеки от нас е единствен като човечеството и цялото човечество е негов брат-близнак. Така че, докато на света има любов, памет и вино, ще има надежда  за всички. Тя винаги е наблизо  и винаги – “до поискване”. Н.

10.00 лв.

Категория:
   

За автора

Антонова, Неда

Антонова, Неда

Неда Антонова е писател, поет, публицист, драматург, журналист. Родена е в с. Николаево, Плевенска област. Завършва Института за култура в Санкт Петербург. Работи като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател е на сп. „Отечество“. Член е на СБП от 1983 г. Автор е на стихосбирката „Повторими неща“; на тетралогията исторически романи „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“; трилогия за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, както и на други романи: „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“; повестта “Ирма, жената на бог Марс”, драматургия („И слезе Господ на земята“, поставена в Театъра на армията „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ – в телевизионния театър). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски и др. език. Има награди от Националния фонд „Развитие“; Националния център за книгата. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български войн“.

Трилогията “Вино” се състои от книгите “Вино и молитви”, “Вино и оръжия”, “Вино и чудеса.” Самата Неда Антонова обяснява творбата си така:

Това е многопластово художествено  повествование, изградено от библейски сюжети, лични надежди и крушения, национални комплекси, исторически куриози, съвременни убежища на душата, невидими болки и  нетрадиционни лечения… И над всичко това – любов и вино. Любовта – последната сламка на всеки удавник, която често  се превръща в спасителна жилетка. И виното  –  неизменният  атрибут  (подобно оркестърът на Горан Брегович) на сватби и погребения.

Ако светът е вечен, то е, защото е заченат от пръст, любов и душа. И ако човек успява да надмогне съдбата, то е, защото всеки от нас е единствен като човечеството и цялото човечество е негов брат-близнак. Така че, докато на света има любов, памет и вино, ще има надежда  за всички. Тя винаги е наблизо  и винаги – “до поискване”.
Библейските времена, виното като мит, ежедневното взаимно лечение на закоравяла наркоманка (Веста) и травмиран в резултат на разрива с любима жена и последвалата автомобилна катастрофа млад мъж (Ян) – това е омесила във „Вино и молитви”, първата книга от трилогията „Вино”, една от най-интелигентните, земни и ерудирани български писателки. Драмата се развива в едно изличено от географската карта село… Само думите лекуват момичето (това препоръчват още Йоан Златоуст и тибетските лечители). С мощното, подобно на детско, въображение на влюбен, Делян (Ян) отдалечава Веста от наркотиците (и от ниското национално самочувствие), но я прави зависима от думите. Една дрога е заменена с друга. Лекувайки Веста, Ян лекува собствените си травми… Но след единствената им любовна нощ на „вино и молитви” Веста си отива, а Ян очаква да бъде убит… Същата съдба, която едва отнема живота му, обаче, проявява милост…

—————

Цитати:

– А от какво си зависима?

– От всичко, което може да бъде назовано… Защото животът е направен от думи. Открих, че вече съм пристрастена към думите. И се усещам още по-безпомощна и още по-сбъркана. Ти, в желанието си да ме спасиш, замени една дрога с друга… И сега… вместо да живея, аз възприемам живота със слуха си и смятам за лично преживяно само онова, което съм чула… Понякога се успокоявам, че сигурно става дума за нещо като дарба, но кой знае… Може да се дължи и на вродената ми склонност към наркотици. За мене вече няма значение какво поглъщам. Важното е то да ме прави друга и да ме отвежда другаде…

————-

– Жена ти ме прати да взема  кибрит… Тази вечер ще те водим на барбекю…

– Тя не ми е жена.

– Щом ще ти ражда дете, значи ти е жена…

Помислих си, че умирам. Усетих как животът с дълъг скок напусна тялото ми. Изостави ме дори моят ангел-хранител. Почувствах се празен, тежък и напълно студен.

И нямаше кой да ми каже дали съм заспал, или съм мъртъв…

————-

Хората със синя кръв… са резервният фонд на човешката еволюция. Синята кръв не се предава по наследство.

————-

Само истината може да придаде на измислицата жизненоважната за нея доза невероятност.