Театър-2

Шмит, Е.-Е.
Театър-2
пиеси
Февруари 2013
Безкрайна проза
Превод З. Китинска
Оформление Л. Владимиров
396 с., м. к.
ISBN 978-954-8311-37-3
Цена 18.00/9.00 (до изчерпване на количествата)

„Бракът е „най-простимото” и хубаво престъпление в този живот. Затова именно продължаваме да си го причиняваме, понякога даже – по няколко пъти.” Красимира Динева

9.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

„Жените срещу Дон Жуан” (1991) Първата пиеса на Е.-Е. Шмит му осигурява трайно бляскаво присъствие на френската и на световната театрална сцена. Вече 20 години тя не слиза от сцените на професионални и аматьорски театри. В България е преведена и се играе от 2005 година.

 „Моите евангелия” (2004) (Нощта на маслиновите дръвчета и Евангелие според Пилат). Две пиеси за една и съща мистерия, адаптации на романа Евангелие според Пилат (Леге Артис, 2000), в която Шмит оповестява своето „субективно виждане за нещата…”

„Тектоника на чувствата” (2008)

Възможно ли е неоспоримата на пръв поглед любов между мъж и жена в зряла възраст за секунда да се превърне в неконтролируема омраза? Пиесата е едновременно жестока и нежна. Заради едно съмнение всички карти ще бъдат разкрити, всичко ще се разруши, ще се конструира отново… 

„Дребни брачни престъпления” (2004) Бракът е най-простимото” и хубаво престъпление в този живот. Затова именно продължаваме да си го причиняваме, понякога даже – по няколко пъти.” Красимира Динева за театралната постановка „Дребни брачни престъпления” в театър „Сълза и смях” (2010), играна също и в Народния театър. Пиесата е преведена на 20 повече езика и поставена в 15 страни.