„Жените срещу Дон Жуан” (1991) Първата пиеса на Е.-Е. Шмит му осигурява трайно бляскаво присъствие на френската и на световната театрална сцена. Вече 20 години тя не слиза от сцените на професионални и аматьорски театри. В България е преведена и се играе от 2005 година.
„Моите евангелия” (2004) (Нощта на маслиновите дръвчета и Евангелие според Пилат). Две пиеси за една и съща мистерия, адаптации на романа Евангелие според Пилат (Леге Артис, 2000), в която Шмит оповестява своето „субективно виждане за нещата…”
„Тектоника на чувствата” (2008)
Възможно ли е неоспоримата на пръв поглед любов между мъж и жена в зряла възраст за секунда да се превърне в неконтролируема омраза? Пиесата е едновременно жестока и нежна. Заради едно съмнение всички карти ще бъдат разкрити, всичко ще се разруши, ще се конструира отново…
„Дребни брачни престъпления” (2004) „Бракът е „най-простимото” и хубаво престъпление в този живот. Затова именно продължаваме да си го причиняваме, понякога даже – по няколко пъти.” Красимира Динева за театралната постановка „Дребни брачни престъпления” в театър „Сълза и смях” (2010), играна също и в Народния театър. Пиесата е преведена на 20 повече езика и поставена в 15 страни.
