Ромен Гари
Танцът на Чингис Коен
Ромен Гари по повод на романа в едно радиоинтервю казва: „Роман, който привидно е пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко трагични явления – расизма и антисемитизма. […] В него показвам до каква степен еврейската мисловност е обладана от нацизма, който не успява да прогони от себе си, и едновременно с това до каква степен германското подсъзнание е белязано от евреина. Този роман е проблемът на моето собствено подсъзнание, в което се таят ужасът от нациста и трагедията на евреина, от които се опитвам да се отърся. Изживявам този проблем толкова трагично и тежко, че единственият начин беше да подходя към него през смях, иначе не бих могъл дори да се докосна до него. Надявам се, че читателите няма да се подведат. Хуморът, който използвам, и който между другото смятам за еврейски хумор, е всъщност вик на отчаяние и предсмъртна агония.”
Ирационална, сюрреалистична книга, която трябва да се чете на символно ниво. Героите са на ръба на рационалното, преувеличени, стигащи до пароксизъм.
Хуморът е самоубийствен, жесток, рязък и невинаги особено фин. Гротеската е запазена марка на Гари. Пародийният език, диалози и сцени, предадени изключително живо от преводача на книгата, са извор едновременно на горчивина и истинско словесно забавление.
Цитати:
Дали наистина жертвата и палачът са осъдени да бъдат свързани, докато свят светува?
При всички случаи, ако смъртта не съществуваше, хората щяха да измислят нещо още по-отвратително. Тя все пак слага поне някакви ограничения на техните възможности.
Колкото повече мисля, толкова по-силно съм убеден в едно. Колкото и да си прецакан, най-добрият начин да избухнеш, си остава да избухнеш в смях.
