Съвременна юнгианска анализа

Ян Алистър и Кристофър Хок (ред.)
Съвременна юнгианска анализа
Постюнгиански перспективи от Дружеството по аналитична психология

януари 2004
404 стр., м.к., 12 x 19
цена 16.00
ISBN 954-9933-34-2
превод – Марина Бояджиева
оформление – Гергана Янчева

16.00 лв.

Категория:
   

За автора

Алистър, Ян

Алистър, Ян е юнгиански аналитик на редовна частна практика в Кеймбридж и Лондон. Той активно ръководи учебни анализи и преподава в Дружеството по аналитична психология и в университета в Корк.

Като изключително четиво за всеки, който се интересува от съвременна психотерапия, Съвременна юнгианска анализа, написана от членове на Обществото за аналитична психология в Лондон, разглежда ключовите концепции на юнгианската анализа и терапия такава, каквато се практикува днес. Авторите предлагат различни гледни точки по теми, интересуващи психотерапевти с всякакви убеждения: ранното детство, пренасянето, оценка за анализа и патология, обучение на терапевта, пол, популярна култура, сънища и активно въображение, религиозни и духовни въпроси.
Лондонската школа по аналитична психология е основана от М. Фордам и Г. Адлер през 1946 г. С личното съгласие на самия Юнг, тя изпълнява и учебни функции, т. е. подготвя юнгиански аналитици. През годините школата се разделя на няколко клона, но основен остава Центърът за обучение по юнгианска анализа и тази книга съдържа опита и разработките на сътрудниците към тази институция.
Общият стил на работа включва няколко важни предпоставки: плурализъм, в духа на Юнг – отвореност и толерантност към други, дори противоречиви схващания; използване на някои полезни идеи и структури от други школи, например психоанализа, и единни усилия за разбиране, укрепване и развитие на юнгианската психология и терапия.
Индивидуацията е “митът”, с който живееше Юнг, “духовната авантюра на нашето време”. Тя не е състояние, а продължителен процес, при който се търси не съвършенство, а колкото е възможно по-пълна цялостност. С други думи, няма „индивидуирани“, а само „индивидуиращи“ се хора. Юнг пише, че се опитва да доведе пациентите до психично състояние, в което да започнат да експериментират със собствената си природа, т. е. да се намират в състояние на подвижност, промяна и растеж, състояние, в което вече нищо не е завинаги фиксирано и безнадеждно вкаменено.