Сумо борецът, който не искаше да надебелее

Шмит, Е.-Е.
Сумо борецът, който не искаше да надебелее
Декември 2016
Безкрайна проза
Превод З. Китинска
98 стр., м. к.
ISBN 978-954-8311-80-09
Цена 9 лева

Ако това, което казваш, не е по-добро от тишината, замълчи! Дзен, или изкуството да пуснеш корени, да поникнеш, да разцъфтиш… Един разказ за момчето, което трябва да намери своята плодородна почва, да пожелае да порасне.
Повестта е последната от цикъла „Кръговрати на незримото”, в които Е.- Е. Шмит продължава темата за независимостта на морала и човечността от религията. Можеш да скриеш името, произхода и травмите си, това не пречи на другите да живеят. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш.

9.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

Цитати:

Детството е щастие, нали? Би трябвало човек да не излиза от него.

– Току-що избягах от жената на живота си, учителю.
– От другата страна на облаците винаги има небе.
– Моля?
– Тези думи от дзен означават, че човек винаги трябва да помни добрата страна на нещата и да остане оптимист. Най-важното в този момент е, че напредваш.

Тъй като съзнанието ми е високо, тялото на съперника ми става мъничко, а сетне, понеже съм убеден в това, теглото му става колкото наръч слама. Вече обожавам да се качвам на дохьото, в този кръг от четири метра и петдесет и пет сантиметра, място на хиляди истории, на хиляди възможности да загубиш или на хиляди възможности да спечелиш, всичко зависи от мен, от противника, от нашето разбиране на ситуациите и – малко – от случайността. Това е сцената на живота. Живее ми се!

Целта не е резултатът, целта е пътят към него.
Не искам да побеждавам, искам да живея. Добра гледна точка. Животът не е нито игра, нито състезание, иначе щеше да има печеливши.

– Болест ли е да бъдеш оптимист?
– Не. Болест е да бъдеш прекален оптимист. Крайността е патологична.