За книгата:
За романа „Столицата” Роберт Менасе е отличен с най-престижната награда на Германската издателската гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017.
Романът явно е вдъхновен от вълнуващите романи, които изобразяват цяла епоха, като у Робърт Музил.
Отдавна е изтъквано, че Европа се нуждае от разказ, визия, нещо емоционално, което говори на хората. “ТРЯБВА ДА БЪДАТ РАЗКАЗВАНИ ЧОВЕШКИТЕ АСПЕКТИ НА ЕС” – смята Менасе. ЕС не е абстракция. “Това, което се случва там, е създадено от човека и всичко, което е създадено от човека, може и трябва да бъде разказано”.
Дали Брюксел и по-нататък ЕС може да бъде нещо повече от сумата от техните части? Менасе изследва ситуацията на място четири години, и развива критична перспектива за бюрократите на ЕС и техните човешки грешки. Книгата е едновременно сатира, криминален трилър и анализ, а също така и призив за Европа, надхвърляща националните егоцентризми.
Свежият стил на книгата, интелигентният поглед и специфичното чувство за хумор печелят заедно с факта, че Менасе е навлязъл в неизяснена територия, каквато е обединението на Европа заради миналото и Холокоста.
Цитати:
Съществуват безброй изречения, с които да се утвърдим в живота, да достигнем до някакъв пост и да се задържим на него, изречения, които биват включени в събрани съчинения и юбилейни сборници, не казвам, че те са погрешни или ненужни, но наложително имаме нужда от изречения, които имат екзистенциалната претенция да бъдат последни думи и не отиват да събират прах в някой архив, а събуждат хората, може би дори хората, които още не са се родили.
Човек е по-близо до Бог под земята, отколкото по планинските върхове.
Изпитът, на който човек може да се яви един-единствен път, е най-трудният.
Ако Брюксел можеше да се сравни с отворена книга, тази книга беше том с комикси.
Смирени вече са единствено гробищата.
И на най-прекрасните места по света също вали дъжд
Докато съществуваха гробища, щеше да съществува обещанието за цивилизация.
Историята не е нищо друго освен движение на махалото между патос и баналност. А смъртният човек постоянно бива тласкан ту в едната, ту в другата посока.
Политическите различия са само странна приумица на мъжете. Жените отговаряли за любовта, а мъжете за идиотските битки.
Който е оцелял от лагерите на смъртта, до края на живота си не може да допусне да се изхвърли дори къшей хляб.
Смъртта за живите е винаги смъртта на някой друг.
При всичко, което казвате публично, при всичко което публикувате, трябва да изхождате от предположението, че това може да са последните Ви думи.
Желязно правило в политиката на Великобритания беше да се предотвратява всяко, пък било то и минимално, прехвърляне на национален суверенитет в правомощията на Брюксел.
Това е днешното поколение, беше казал Бохумил, не европейци, а просто кариеристи в европейски институции, като саламандри са, можеш да ги хвърлиш в огъня, но те не изгарят, основното им качество е тяхната устойчивост.
Глад не беше точната дума, глад е усещането на сития, който е пропуснал едно ядене. Това нямаше нищо общо с глада, който той беше преживял. Живите и оцелелите случайно говореха един и същи език, вечно създаваха недоразумения, като използваха едни и същи понятия.
Не може да има вечност: тя не е нищо повече от кратка почивка по пътя на историята.
Щом вечността е нещо сътворено от човека, тя не е нещо абсолютно, а отношение между хора, в крайна сметка една договорка, като всяко нещо, сътворено от човека, и тя все някога си отива, бързо и безвъзвратно.
Вечната любов. Толкова кратка е вечността.
Аз съм служител, свикнал съм да изпълнявам излишни задачи.
