Книгата „Социалното познание” разглежда рефлексията като инструмент за познание на социалния свят. Основно внимание е обърнато на социални явления, отличаващи се със значителна сложност, като риска, девиантността, конфликта и дискурса. Акцентът е върху възможността чрез рефлексия и рефлексивен анализ да се интерпретират тези явления.
Рефлексията е представена като инструментариум, удобен и за научен анализ, и за познание на социалния свят на нивото на всекидневните житейски ситуации. Именно в “дребните факти” на “нещата от живота” рефлексията намира поле за изява, дава шанс на хората да разбират и управляват живота си по-добре, да бъдат социално активни и да постигат своите цели и намерения.
Книгата е подходяща за студенти и научни работници в областите психология, философия, педагогика, право, журналистика, публична администрация и пр. Тя ще им предостави нова научна информация за рефлексията и нейното целенасочено използване като познавателен инструмент. Препоръчителна е и за всички, които се интересуват от социалното познание.
Най-голямото доказателство, че светът се променя с бързи темпове е, че твърденията за това започнаха да звучат тривиално.
Едновременно с неопределеността се повишава и несигурността. В днешния свят хората са жадни за по-голяма сигурност и затова започват да обръщат по-голямо внимание на въпросите за риска и девиантността… Всяко вземане на конкретно решение е процес на намаляване на неопределеността. Способността за рефлексия на риска и девиантността се превръща в жизненоважно културно и комуникативно средство за оцеляване. Рефлексивната култура става важна част от цялостната култура на обществото и на индивидите за справяне с живота.
Най-типичната особеност на социалната реалност е, че тя има комуникативен код, изградена е от комуникативна тъкан и без да се разбира комуникацията между хората, не може да се разбере същността на социалната реалност.
Мениджмънтът на риска трябва да бъде насочен към бъдещето, само в контекста на бъдещите събития и очаквания може да се интерпретира доколко едно събитие представлява риск.
Живеенето в риск се превръща в норма на съществуване, а не в изключение. От способностите на хората да се адаптират към живеене в условия на риск в много отношения зависи дали ще съумеят да превърнат обществото в проактивен субект на положителни изменения.
Рефлексията е подходящо средство за справяне с трудностите и насърчава по-активна позиция на субектите в постигане на собствените им цели.
Хората трябва да престанат еднозначно да възприемат риска било като опасност, било като шанс, и да развият рефлексивна позиция за възприемане на всеки риск като съвкупност на отрицателни и положителни характеристики. Чрез това ще се получи много по-достоверно разбиране на риска, а оттам ще се разширят възможностите за неговата регулация.
