Тази книга е опит за един възглед за съня, различен от тези, с които сме свикнали. Тезата й не разчита на идеи за потискане (Фройд) или компенсация (Юнг), анализира критично слабостите на двете теории относно сънищата и предлага нов поглед на дълбинните психолози: сънищата ни показват в различните ни роли, преработвайки откъслечни случки от дневния свят, за да ни разкрият нашите души. Сънят е основен модел на психиката.
Новото в изложеното тук е опитът да се преразгледа съня в светлината на мита. Авторът работи с образите на древногръцката митология и ни показва как те са все така жизнени в сенчестите дълбини на психиката ни, като ни водят към прозрения и осъзнаване.
„Накъде отива моята съдба или процесът ми на индивидуация? Ако се изправим лице в лице с тези проблеми, разбира се, знаем накъде отиват процесите ни на индивидуация – към смъртта. Тази непознаваема цел е единственото абсолютно сигурно събитие в човешкото състояние… Нашата култура е забележителна със своето невежество относно смъртта.” Д. Х.
