Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум?
Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази „егоистична” философия в парижките салони на ХVІІІ век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в невъобразими световъртежи. Защото ако светът е само сън, всеки от нас е негов автор, тоест Бог… Неслучайно талантът, смелостта и интелектът на Ерик-Еманюел Шмит са отличени с награда за този първи негов роман, защото това е рядко модерна творба, която едновременно изненадва, тревожи и запленява.
Цитати:
Ние всички се съмняваме, че животът е нещо друго освен сън, защото бихме могли да минем и без тази паяжина от болка и мъка… Но не можем ли да сънуваме и че се събуждаме? И дали човек някога се събужда от живота?
Бог е сирак по рождение.
Нямам друг извор, освен себе си.
О, безумци, о, мравки, за нищо не съжалявайте! Толкова по-лесно е да си само човек. Положението на Господа ми се струва най-лошия от всички затвори…
Господ по принуда е в лоша компания.
Сътворих ги. Защо те ми причиняват страдание?
Защо моите създания понякога ми се опълчват и защо правят съвсем различни неща от това, което аз бих искал?
Вечността, разбира се… Но вечността докога?
В света са красиви само подробностите, цялото е отблъскващо.
