Е.-Е. Шмит
СЪПЕРНИЦАТА
Повестта „Съперницата“ излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на оперната дива Мария Калас, прочута както с изключителния си глас и сценичните си превъплъщения, така и с ярката си личност и съдбовни любови.
Шмит намира необичаен подход към обрисуването на Калас и възприема гледната точка на нейната съперница – измислената героиня Карлота Берлуми. Така образът на изцяло отдадената на изкуството Калас се разкрива на езика на завистта и озлоблението: Берлуми надживява преждевременно прекършената от житейските несгоди своя съперница, но не успява да преживее превъзходството ѝ на оперната сцена. Авторът представя с чувство за хумор и ирония жлъчните критики на посредствената Берлуми, предлагайки оригинален прочит на биографията на великата певица. В своята книга писателят отдава почит както на Калас, така и на оперното изкуство. Както споделя пред „Радиофранс“, за него Калас е „преди всичко отлична музикантка, но освен това и олицетворение на Операта“.
Интересът на Ерик-Еманюел Шмит към оперната легенда се вписва в литературно-музикалния дял от прозата му. След творбите си, посветени на любими композитори, по-конкретно на Моцарт, Бетовен, Шопен и Бизе, авторът решава да даде израз на дългогодишното си възхищение към Мария Калас, изпълнение на която чува за първи път по радиото през 1977 г. във връзка с новината за нейната кончина. Така едва 17-годишен, бъдещият писател и меломан открива света на италианската опера посредством съприкосновението с неподражаемия глас на трагично загиналата певица.
ЦИТАТИ:
После жрицата запя молитвата към Луната, „Casta Diva”, която разгръщаше своята извиваща се мелодия, благородната и задушевна ария, от която сопраните толкова се страхуват. Калас сякаш просто промълвяваше арията, бленувайки, свързвайки нотите с нечувана гъвкавост и пластичност. В образцовата си прецизност тя създаваше впечатление, че импровизира.
Карлота се чувстваше все по-неловко. Калас пееше красиво. Непоносимо красиво. Пластично, подвижно, плавно, пеенето є едновременно отчайваше и утешаваше. Стимулираше и успокояваше, защото въплъщаваше живота в неговите крепкост и крехкост. Гласът на Калас, едновременно мощен и скръбен, свързваше човешките сила и уязвимост. Какъв контраст между мрачния звук и чистата линия! Това напрежение създаваше пленително чудо.
Карлота разбираше, че това, което не є допада в Калас, може също така да я очарова: това беше несъвършен глас, който бленуваше за други гласове. Тук той би желал да е плавен, другаде – чувствен, ту хладен, ту кадифен, ту небесен, ту сладостен, ту мелодичен, ту героичен. Този дрезгав глас носеше в себе си хиляди други гласове, без да ги наподобява, или да ги подправя, подсказвайки за тях с едва доловими изменения в колорита. В този меланхолен тембър, охолно се разгръщаха задушевни съжаления, най-вече съжалението за това, че не е прост, кристален, мек. Трезва носталгия го обгръщаше в кехлибарено, а вътре пърхаха мечти.