СЪПЕРНИЦАТА

ШМИТ, Ерик.Еманюел
СЪПЕРНИЦАТА
роман
Поредица “Безкрайна проза”
Превод Антоанета Робова
88 стр., м. к.
Цена 14 лв.
ISBN 978-619-7516-54-8
По книжарниците – след 21 октомври.
За онлайн поръчки – след 23 октомври.

14.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

Е.-Е. Шмит
СЪПЕРНИЦАТА

Повестта „Съперницата“ излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на оперната дива Мария Калас, прочута както с изключителния си глас и сценичните си превъплъщения, така и с ярката си личност и съдбовни любови.

Шмит намира необичаен подход към обрисуването на Калас и възприема гледната точка на нейната съперница – измислената героиня Карлота Берлуми. Така образът на изцяло отдадената на изкуството Калас се разкрива на езика на завистта и озлоблението: Берлуми надживява преждевременно прекършената от житейските несгоди своя съперница, но не успява да преживее превъзходството ѝ на оперната сцена. Авторът представя с чувство за хумор и ирония жлъчните критики на посредствената Берлуми, предлагайки оригинален прочит на биографията на великата певица. В своята книга писателят отдава почит както на Калас, така и на оперното изкуство. Както споделя пред „Радиофранс“, за него Калас е „преди всичко отлична музикантка, но освен това и олицетворение на Операта“.

Интересът на Ерик-Еманюел Шмит към оперната легенда се вписва в литературно-музикалния дял от прозата му. След творбите си, посветени на любими композитори, по-конкретно на Моцарт, Бетовен, Шопен и Бизе, авторът решава да даде израз на дългогодишното си възхищение към Мария Калас, изпълнение на която чува за първи път по радиото през 1977 г. във връзка с новината за нейната кончина. Така едва 17-годишен, бъдещият писател и меломан открива света на италианската опера посредством съприкосновението с неподражаемия глас на трагично загиналата певица.

 

ЦИТАТИ:

 После жрицата запя молитвата към Луната, „Casta Diva”, която разгръщаше своята извиваща се мелодия, благородната и задушевна ария, от която сопраните толкова се страхуват. Калас сякаш просто промълвяваше арията, бленувайки, свързвайки нотите с нечувана гъвкавост и пластичност. В образцовата си прецизност тя създаваше впечатление, че импровизира.
Карлота се чувстваше все по-неловко. Калас пееше красиво. Непоносимо красиво. Пластично, подвижно, плавно, пеенето є едновременно отчайваше и утешаваше. Стимулираше и успокояваше, защото въплъщаваше живота в неговите крепкост и крехкост. Гласът на Калас, едновременно мощен и скръбен, свързваше човешките сила и уязвимост. Какъв контраст между мрачния звук и чистата линия! Това напрежение създаваше пленително чудо.

Карлота разбираше, че това, което не є допада в Калас, може също така да я очарова: това беше несъвършен глас, който бленуваше за други гласове. Тук той би желал да е плавен, другаде – чувствен, ту хладен, ту кадифен, ту небесен, ту сладостен, ту мелодичен, ту героичен. Този дрезгав глас носеше в себе си хиляди други гласове, без да ги наподобява, или да ги подправя, подсказвайки за тях с едва доловими изменения в колорита. В този меланхолен тембър, охолно се разгръщаха задушевни съжаления, най-вече съжалението за това, че не е прост, кристален, мек. Трезва носталгия го обгръщаше в кехлибарено, а вътре пърхаха мечти.