Рискът при общуване не е чужда тема за психологията. Ориентираната към практически нужди наука все по-често се насочва към идентификация и регулиране на рисковите ситуации в различни конкретни области.
Всяка комуникативна ситуация притежава алтернатива за развитие “риск”. Каквито и да са намеренията и възможностите ни, какъвто и да е бил предварително характерът на отношенията с партньора, винаги съществува възможност ситуацията на общуване да придобие рисков характер. Това не бива да се открива като свършен факт. Много по-оправдано е предварителното усилие за разбиране и справяне с този проблем.
Колкото повече човек навлиза в тайните на непосредственото общуване, толкова повече се убеждава в необходимостта от последователно и бдително отношение към промените във взаимодействието при всички комуникативни ситуации. Единственото нещо, което трябва да се очаква, е неочакваното. Едва ли има смисъл човек да се разхожда пред дулото на пушка и после да се учудва, че срещу него е стреляно.
Рискувайки обаче, можем да увеличим и ползите от контактите си с другите. Ние сме в състояние да се научим да преодоляваме страха от риска и да го използваме за по-ефективно общуване.
В основата на книгата “Риск и общуване” е проведеното от автора в през 2003-2004 г. изследване за социалните нагласи към рисковете, съпровождащи непосредственото общуване. То показва как хората обозначават риска на “обикновен” житейски език и как възприемат благоприятните и неблагоприятни резултати от рисковите комуникативни ситуации. Полезна е получената информация и за нагласите на хората да развиват възможностите си за използване на риска при осъществяване на разнообразни социални контакти.
