Птиците идват да умрат в Перу

За автора

Гари, Ромен

Ромен Гари, с рождено име Ромен Кацев, роден във Вилнюс през 1914 г., е отгледан от майка си, която възлага на него големи надежди, както той разказва в „Обещанието на зората“. Беден, „казак, малко татарин, смесица с евреин“[1], той пристига във Франция с майка си на четиринадесетгодишна възраст и двамата се установяват в Ница. Учи право, след което постъпва в авиацията и през 1940 г. се присъединява към генерал Де Гол. Първият му роман — „Европейско възпитание“ (1945) постига голям успех и разкрива един вещ разказвач със суров и поетичен стил. През същата година Ромен Гари се оженва за Лесли Бланч, британска журналистка и писателка, и постъпва на служба в Министерството на външните работи на Франция. Професията му на дипломат го отвежда в София, Ла Пас, Ню Йорк, Лос Анджелис. През 1948 г. публикува романа „Големият дрешник“, а през 1956 г. — „Корените на небето“, на който е присъдена наградата „Гонкур“. През 1959 г., докато е консул в Лос Анджелис, публикува на английски език хумористичния роман „Лейди Л.“ (издаден на френски през 1963 г.), в чиято главна героиня приятелите му разпознават съпругата му Лесли, и завършва романа „Обещанието на зората“ (1960). В края на 1959 г. се запознава с актрисата Джийн Сийберг, за която се оженва през 1963 г., след развода си с Лесли (Джийн се развежда с първия си съпруг още през 1960 г.).  През 1962 г. публикува сборника с разкази „Слава на нашите знаменити пионери“, преиздаден през 1975 г. под заглавието „Птиците идват да умрат в Перу“, а след това се впуска в писането на сагите „Американска комедия“ („Ядачите на звезди“, 1966, „Сбогом, Гари Купър“, 1969) и „Брат Океан“ („За Сганарел“, 1965, „Танцът на Чингис Коен“, 1967, „Виновната глава“, 1968 ), като публикува романите първо на английски, а после на френски.Следват романите „Бяло куче“ (1970), „Съкровищата на Червено море“ (1971), „Европа“ (1972), Чародеите (1973), „Нощта ще бъде спокойна“ (1974). Пише и сценарии. През 1974 г. се пенсионира от Министерството на външните работи и публикува романа „Глави на Стефани“ (1974). Джийн Сийбърг се самоубива през 1979 г. В романите на Ромен Гари от този период прозира тревожност от залеза на живота и от старостта: „Отвъд тази граница билетът ти е невалиден“ (1975), „Сияние на жена“ (1977, Ромен Гари изпраща на бившата си съпруга Лесли екземпляр с посвещение; романът има голям успех сред читателите), „Хвърчилата“ (1980, последният му роман в памет на Съпротивата; на всеки от все още живите „съратници на Освобождението“ е изпратен по един екземпляр от специален тираж). През същия период издава „Зарядът на душата“ (1977), „Добрата половина“ (1979, драматична комедия, адаптация на „Големият дрешник“), „Лиричните клоуни“ (1979). Ромен Гари се самоубива в Париж през 1980 г., като в деня на смъртта си изпраща на издателя си текста „Животът и смъртта на Емил Ажар“, в който разкрива, че е писал под псевдонима Емил Ажар, автор на четири успешни романа: „Голям гальовник“(1974), „Животът пред теб“ (1975, носител на наградата „Гонкур“!), „Псевдо“ (1976) и „Терзанията на цар Соломон“ (1979).

[1] Цитат от есето на Ромен Гари „За Сганарел“ (Romain Gary, Pour Sganarelle, Éditions Gallimard, 1965, стр. 33: « cosaque un peu tartare mâtiné de juif »). (бел. прев.)