Цитати:
В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните прения, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения.
Последната глава е посветена на дефинирането на най-употребяваните от Юнг психологически понятия. Тук се съдържа и една формулирана от автора дефиниция на „цялостната личност“ (Selbst), функционираща в предишните издания като понятието „Аз“ (Ich). Понятието заемаше толкова централно място в творчеството на Юнг, че изглеждаше крайно необходимо да се даде самостоятелна дефиниция за него.
Критиката често изпада в заблуждение, като допуска, че типовете са, така да се каже, свободно измислени и донякъде са били натрапени на емпиричния материал. В противовес на това предположение трябва да изтъкна, че моята типология е резултат на многогодишен практически опит, какъвто е напълно изключено да имат академичните психолози. Преди всичко аз съм лекар и практикуващ психотерапевт и всичките ми психологически формулировки произлизат от опита, натрупан в една тежка ежедневна професионална работа. Поради това казаното в тази книга е буквално – изречение по изречение – изпробвано в практическите процедури с болните и поначало произтича от тях.
Тази книга е плод на един почти двадесетгодишен труд в сферата на практическата психология. В мислите ми тя се формираше постепенно, от една страна, от безбройните впечатления и опит от практиката ми като психиатър и невролог, от друга – поради общуването ми с хора от всички социални слоеве, от трета – в резултат на моите лични контакти с приятели и врагове, и накрая – от критиката на собствените ми психологически особености.
Предложената от мен типологична система, почиваща на практически познания, е опит да се даде основа и рамка на преобладаващата до момента безграничност на индивидуалните варианти в създаването на психологическо разбиране… Все някога психолозите ще трябва да се споразумеят за някои основни положения, неподлежащи на произволно тълкуване, за да не остане тяхната психология една ненаучна, случайна смесица от индивидуални мнения.
