“Защо хората по целия свят, от всички епохи, искат чудеса, които поставят под съмнение всички доказуеми факти? И дали чудесата са създавани от желанието на хората, или желанието им е убеденост, която идва от скрито дълбоко в човека знание, че те всъщност са част от реалността?
Към Бог пристъпваме с малки крачки, а не с един скок.
Това е една от жестокостите на театъра на живота: всички се мислим за звезди и рядко осъзнаваме случаите, когато сме само поддържащи актьори или дори статисти.
Човечеството не може да понася съвършенството – то го съкрушава. Човекът иска дори светците да хвърлят сянка. Щом тези свети същества, живели така възвишено, но които все пак имат своя сянка, могат да се доближат до Бог, то има надежда дори за най-лошите сред нас.
Простете си това, че сте човешко същество. Това е началото на мъдростта, част от смисъла на богобоязливостта.
Всеки човек има своя дявол… Трябва да опознаеш личния си дявол. Трябва да опознаеш дори неговия баща, Стария дявол… “Бог е неуловим, но не е жесток.” Опитай се да разбереш неуловимостта и спри да мрънкаш заради жестокостта. Може би Бог те е предопределил за нещо специално.
В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си? Най-добре разбери това.”
