Преди да простиш, трябва да разбереш.
Четири истории, обединени от централната тема за прошката.
Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена – и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита.
Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?…
Тъмна, уязвяваща, пречистваща – прошката е същина и на другите брилянтни 3 разказа.
„Исках да покажа прошката в цялата й сложност.“ – казва авторът. Как човек да продължи отвъд нея. Как понякога е замесен личният егоизъм: прощаваш, за да постигнеш мир със себе си – не толкова с другите. Не е лесно и на този, на когото са простили – принизен за втори път от някой по-състрадателен…
Цитати:
Човек е устроен така, че чувството за вина принадлежи към краткотрайните емоции, а постоянно е само усещането за себеуважение.
Има топло нещастие и студено нещастие. Топлото е, когато обичаш. Студеното – когато не обичаш. В топлото има някой. В студеното – никой. Когато страдам от липсата на Ева, я чувствам все едно е тук. Ако спра да страдам, тя ще умре за втори път и ще изчезне напълно.
Когато човек вече не може да спаси нито парите, нито честта, може поне да спаси любовта.
Човек би трябвало винаги да се доверява на най-лошото – то никога не разочарова.
В любовта заслугата е на обичащия, а не на обичания.
