Отговор на Йов

За книгата:

К. Г Юнг

Отговор на Йов

Това, което най-сетне ме подтикна да напиша тази книга, бяха някои въпроси от моята книга Еон, особе­но проблемът за Христа като символен образ и проблемът за антагонизма Христос – Антихрист, така както го намираме изобразен в традиционната символика на Рибите в зодиака…
Ако християнството претендира да бъде монотеистична религия, то не може да мине без хипотезата, че противо­положностите са обединени в един Бог. А това поставя един сериозен религиозен проблем: проблема на Иов… Иов, който очаква защита и помощ от Бога срещу самия Бог. Този крайно своеобразен факт предполага концеп­ция, близка до тази, която изложих по-горе и според която противоположностите се съдържат в Бога…
Желаех на всяка цена да предотвратя впечатлението, че съм имал намерение да оповестявам някаква „вечна истина“. Моята книга не цели да бъде нищо повече от питащия глас на един човек, който се осланя на размисъла, на вникването в проблема от страна на своите читатели.

Цитати:
Смисълът и Духът на Христа са живи и разбираеми за нас и без чудеса. Чудесата апелират към разума единствено на тези, които не могат да схванат смисъла. Те са просто заместител на неразбраната действителност на духа.

Човек може да си представи Бог и като вечен поток на животворна активност, превръщаща се в безкрайно разнообразие от форми, и като вечно неподвижно, неизменно битие.

Аз отивам малко по-далеч и с риск да бъда заподозрян в психологизъм разглеждам и изказванията в Светото писание като изразяване на душата.

Не пиша като екзегет (какъвто не съм), а като лаик и лекар, комуто е било съдено да надникне дълбоко в душевния живот на много хора. Това, което изразявам, е преди всичко моето лично схващане, и все пак знам, че говоря едновременно и от името на мнозина, които са имали подобни преживявания.

начина, по който един образован и християнски възпитан човек от нашата епоха възприема и тълкува тъмната страна на Бога, която се разбулва в Книгата на Иов, и съответно как му въздейства това.

да се представи субективна реакция, за да може да се чуе един глас, който ще говори на мнозина, почувствали нещата по сходен начин, и ще изрази онзи потрес, който предизвиква неприкриваната с нищо гледка на дивотата и престъпността на божеството.

Както раната съответства на причинилото я оръжие, така и афектът отговаря на породилия го акт на насилие.

Може би най-великото у Иов е, че пред лицето на тази трудност той не започва да се съмнява в единството на Бога, а ясно разбира, че Бог Се намира в противоречие със Самия Себе Си, което е тотално до такава степен, че Иов е сигурен, че ще намери помощник и защитник в Бога срещу Бога. Колкото е сигурен в злото, толкова е сигурен и в доброто у Яхве. От човек, който ни причинява зло, не можем едновременно да очакваме да ни бъде помощник. Яхве обаче не е човек: Той е и двете – гонител и помощник в едно лице, и то така, че единият аспект е действителен в същата степен, в която и другият.

Яхве е твърде неосъзнат, за да бъде морален. Морал­ността предполага съзнание.

Той е всяко качество в неговата тоталност, следователно Той е и абсолютната справедливост, но и нейната противоположност, и то също така пълна.

Ала какво притежава човекът, което Бог няма? Поради своята незначителност, слабост и беззащитност спрямо Всемогъщия той притежава, както вече загатнахме, малко по-изострено съзнание, основаващо се на саморефлексията: за да оцелее, винаги трябва да съзнава своето безсилие спрямо Бога Вседържителя.

Иов проумява вътрешната антиномия на Бога и по този начин самата светлина на неговото познание добива божествена нуминозност.
Единственият упрек, който би могъл да му се отправи, е за оптимизма, благодарение на който вярва, че е възможно да се апелира към божествената справедливост.

Иов, тъй като е гледал на Бога като на нравствено същество. В Божието всемогъщество той никога не се е съмнявал, обаче свръх това се е надявал и на Неговата справедливост.

„Мъдрост е по-добро от сила” – казва Еклисиастът.

От съвършенството не произлиза нищо> – казват старите майсто­ри, докато в замяна на това състоянието на imperfectum <несъвършенство> носи в себе си зародиша на бъдещото подобрение. Перфекционизмът свършва винаги в задънена улица

Чрез прилагането на особени предпазни мерки Мария до известна степен се въздига в статуса на богиня, с което загубва всичките си човешки недостатъци: Тя не зачева Сина Си в грях както всички други майки и затова Той няма да бъде човек, а Бог. Никой досега – поне доколкото зная – не е забелязал, че по този начин се поставя под съмнение реалното ставане на Бога човек или се дава възможност да се приеме, че то се е осъществило само отчасти. И двамата, Майката и Синът, не са реални хора, а богове.

Отвъд съвършенството не започва никакъв друг път към бъдещето освен пътя за отстъпление назад

Какво значи религия без мит, след като религията – ако изобщо означава нещо – е именно функцията, която ни свързва с вечния мит?

митът не е фикция, а се състои от постоянно повтарящи се факти, които могат да се наблюдават винаги. Той се случва на човека и хората имат митични съдби, все едно че са древногръцки херои. Че животът на Христа е във висша степен мит, не доказва абсолютно нищо против Неговата фактичност; бих се изкушил дори да кажа – точно обратното, защото митичният характер на един живот изразява чисто и просто неговата общочовешка значимост.

разликата между дете и възрастен е неизмеримо по-малка, отколкото между Бог и Неговото творение, чиято нравствена слабост Той най-добре трябва да познава.

възможността Бог, Който от незапомнени времена наред с цялото Си великодушие понякога е изпадал в опустошителни пристъпи на гняв, внезапно да стане олицетворение на добро, напълно противоречи на здравия разум.

Христос се проявява като Посредник в две отношения: помага на човека срещу Бога и успокоява страха, изпитван пред това Същество. Той заема важното междинно положение между две трудно примирими крайности, Бог и човек.

Бог има ужасяващ двоен аспект: море от милост се сблъсква с изгарящо огнено езеро и светлината на любовта озарява една тъмна жарава, за която е казано: ardet non lucet – гори, но не свети. Ето вечното евангелие (в противоположност на преходното): може да обичаме Бога, но трябва да се боим от Него.

че Бог, сам в Своята божественост, не е блажен, но иска да се роди в душата на човека

Цялостната личност представлява целта на човека като цяло, а именно осъществяването на неговата цялостност и индивидуалност със или против волята му. Движещата сила на този процес е инстинктът, който се грижи всичко, което принадлежи към живота, да се влее в него, независимо от съгласието или несъгласието на субекта и независимо дали той съзнава или не съзнава онова, което се случва.

Психологизмът все още играе ролята на първобитно магическо мислене,

толкова често са ме питали дали вярвам, или не вярвам в съществува­нето на Бога, че започнах да изпитвам известни опасения дали мнението, че съм „психологист“, не е много по-разпростране­но, отколкото мисля. Това, което хората най-често не забеляз­ват или не могат да разберат, е обстоятелството, че аз смятам психиката за реалност. Хората вярват буквално само на физи­чески факти и по този начин трябва да стигнат до заключени­ето, че самият уран или най-малкото лабораторните апарати са създали бомбата. Това е абсурдно в същата степен, както и предположението, че една недействителна психика може да носи отговорност за това.

Този мета­физичен процес е известен в психологията на несъзнаваното като процес на индивидуация. Доколкото последният по пра­вило протича неосъзнато, така както се е осъществявал вина­ги, той не означава нищо повече, освен че жълъдът става дъб, телето – крава, а детето – възрастен.

ако човек познава едновременно и психоло­гията на несъзнаваното, и алхимията, ще остане изумен от паралелизма на символите им.

съвсем не е изключена възможността архетипът на целостността и сам по себе си да заема едно централно положение, което го доближа­ва до образа на Бога.

Сигурно вярата основателно показва на човек чрез очите и сърцето му безпределността и непостижимостта на Бога; но тя също учи за близостта, нещо повече – за непосредствеността на Бога, и точно тази близост, която трябва да бъде почувствана емпирично, не ще остане без значение за човека. Аз познавам действително само това, което действа върху мене.

Това, което най-сетне ме подтикна да напиша тази книга, бяха някои въпроси, които само споменах в моята книга Еон, особе­но проблемът за Христа като символичен образ и проблемът за антагонизма Христос – Антихрист, така както го намираме изобразен в традиционната символика на Рибите в зодиака.

Психологическият опит показва, че на всяко нещо, което наричаме „добро“, е противопоставе­но нещо „зло“, което е не по-малко субстанциално. Ако не съществуваше „злото“, всичко, което съществува, задължи­телно щеше да бъде „добро“. Според догмата нито „доброто“, нито „злото“ могат да водят началото си от човека, защото „злото“ в качеството си на един Божи син е съществувало преди човека.

Бог управлява света с дясна и с лява ръка. Дясната ръка означава Христос, а лявата – Сатана.

Ако християнството претендира да бъде монотеистична религия, то не може да мине без хипотезата, че противо­положностите са обединени в един Бог. А това поставя един сериозен религиозен проблем: проблема на Иов. Целта на книгата ми е да покаже историческото развитие на този проб­лем

Моята книга не цели да бъде нищо повече от питащия глас на един човек, който се осланя на размисъла, на вникването в проблема от страна на своите читатели.