НОЩТА ЩЕ БЪДЕ СПОКОЙНА

Гари, Ромен
Нощта ще бъде спокойна
(интервю)
Превод Дияна Марчева
Поредица Автентично
9 март 2023
286 стр., м.к., Цена 26 лева
ISBN 978-619-7516-38-8 

13.29 € / 25.99 лв.

Категория:
   

За автора

Гари, Ромен

Гари, Ромен

Ромен Гари, с рождено име Ромен Кацев, роден във Вилнюс през 1914 г., е отгледан от майка си, която възлага на него големи надежди, както той разказва в „Обещанието на зората“. Беден, „казак, малко татарин, смесица с евреин“[1], той пристига във Франция с майка си на четиринадесетгодишна възраст и двамата се установяват в Ница. Учи право, след което постъпва в авиацията и през 1940 г. се присъединява към генерал Де Гол. Първият му роман — „Европейско възпитание“ (1945) постига голям успех и разкрива един вещ разказвач със суров и поетичен стил. През същата година Ромен Гари се оженва за Лесли Бланч, британска журналистка и писателка, и постъпва на служба в Министерството на външните работи на Франция. Професията му на дипломат го отвежда в София, Ла Пас, Ню Йорк, Лос Анджелис. През 1948 г. публикува романа „Големият дрешник“, а през 1956 г. — „Корените на небето“, на който е присъдена наградата „Гонкур“. През 1959 г., докато е консул в Лос Анджелис, публикува на английски език хумористичния роман „Лейди Л.“ (издаден на френски през 1963 г.), в чиято главна героиня приятелите му разпознават съпругата му Лесли, и завършва романа „Обещанието на зората“ (1960). В края на 1959 г. се запознава с актрисата Джийн Сийберг, за която се оженва през 1963 г., след развода си с Лесли (Джийн се развежда с първия си съпруг още през 1960 г.).  През 1962 г. публикува сборника с разкази „Слава на нашите знаменити пионери“, преиздаден през 1975 г. под заглавието „Птиците идват да умрат в Перу“, а след това се впуска в писането на сагите „Американска комедия“ („Ядачите на звезди“, 1966, „Сбогом, Гари Купър“, 1969) и „Брат Океан“ („За Сганарел“, 1965, „Танцът на Чингис Коен“, 1967, „Виновната глава“, 1968 ), като публикува романите първо на английски, а после на френски.Следват романите „Бяло куче“ (1970), „Съкровищата на Червено море“ (1971), „Европа“ (1972), Чародеите (1973), „Нощта ще бъде спокойна“ (1974). Пише и сценарии. През 1974 г. се пенсионира от Министерството на външните работи и публикува романа „Глави на Стефани“ (1974). Джийн Сийбърг се самоубива през 1979 г. В романите на Ромен Гари от този период прозира тревожност от залеза на живота и от старостта: „Отвъд тази граница билетът ти е невалиден“ (1975), „Сияние на жена“ (1977, Ромен Гари изпраща на бившата си съпруга Лесли екземпляр с посвещение; романът има голям успех сред читателите), „Хвърчилата“ (1980, последният му роман в памет на Съпротивата; на всеки от все още живите „съратници на Освобождението“ е изпратен по един екземпляр от специален тираж). През същия период издава „Зарядът на душата“ (1977), „Добрата половина“ (1979, драматична комедия, адаптация на „Големият дрешник“), „Лиричните клоуни“ (1979). Ромен Гари се самоубива в Париж през 1980 г., като в деня на смъртта си изпраща на издателя си текста „Животът и смъртта на Емил Ажар“, в който разкрива, че е писал под псевдонима Емил Ажар, автор на четири успешни романа: „Голям гальовник“(1974), „Животът пред теб“ (1975, носител на наградата „Гонкур“!), „Псевдо“ (1976) и „Терзанията на цар Соломон“ (1979).

[1] Цитат от есето на Ромен Гари „За Сганарел“ (Romain Gary, Pour Sganarelle, Éditions Gallimard, 1965, стр. 33: « cosaque un peu tartare mâtiné de juif »). (бел. прев.)

Ромен Гари
Нощта ще бъде спокойна

Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол… В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не каже нищо, в други дори повишава тон (разбирано от реакциите на Бонди). Немалко време отделя и за военно-политическата и икономическата ситуация във Франция, Европа и света, за отношенията между великите световни сили. Особено чувствителен писателят е към темата за майката, за жената и превръщането й в клише. Апелира за един по-женствен, по-„християнски“ свят.

Нещо куриозно, но не и необичайно за поведението на Ромен Гари е, че „Нощта ще бъде спокойна“ всъщност е… измислено интервю, като и въпросите, и отговорите са написани от самия Гари! Франсоа Бонди,  журналист, преводач и издател, приятел от детските години, просто се съгласява Гари да използва името му за тази книга.

Въпреки мистификацията, тук се срещаме с един разкошен Ромен Гари. До болка и до смях откровен, безпардонен, човечен.

Цитати:

Майките съществуват именно с тази цел – да породят тази нужда, частицата женска природа, без която цивилизацията никога не би просъществувала.

Не пиша петиции, не размахвам лозунги, не манифестирам, понеже имам зад гърба си творчество от двайсетина тома, което протестира, манифестира, отправя петиции и питания, крещи, сочи и освирква и което е единственият смислен мой принос. Книгите ми са тук, говорят сами по себе си и нищо по-добро не бих могъл да направя.

За мене войната беше постепенното изчезване – един подир друг, излитане след излитане под кои ли не небеса – на единственото човешко племе, на което съм принадлежал изцяло… Последното нещо от което се нуждае младежта, е героичната смърт.

Нека кажем, че човекът е една непостижима съблазън, и да приключим.

Няма мой роман, който да не е и история за любовта: към някоя жена или към човечеството, към някоя цивилизация или към свободата, към природата или живота, което в крайна сметка е едно и също.

Липсата на любов заема много място.

Смехът, присмехът, осмиването са начин за пречистване, за прочистване; те подготвят бъдещите оздравени зони. Изворът на всенародния смях и на всичко комично е именно върхът на иглата, пукнала балона на „аза”, издут от усещането за значимост. Той е Арлекин, Чаплин и всички останали „облекчители” на „аза”. Комичното е напомняне за нашата нищожност. На „аза” гащите му падат винаги пред хората. Условностите и предразсъдъците се опитват непрекъснато да прикриват голия задник на човека и са ни довели дотам, че сме забравили изначалната наша голота.

Майките не са сред най-добре платените, както знаеш. Моята, поне се сдоби с правото на една книга.

Корупцията е мерзкият, но неизбежен коректив както на Запад, така и при народните демокрации.

Съществува един вид крехкост, прозрачна и изплъзваща се, с камелии, но от желязо.

Мислех, че няма да мога да живея без нея, но човек превъзмогва всичко, и това е най-противното.

Културата няма абсолютно никакъв смисъл, ако не променя живота на хората. Не значи нищо. Луксозна компаньонка. Все ми е тая, ако забранят Рембранд на слепите, Достоевски – на неграмотните и Бах – на глухите…

Влезеш ли в политиката на извадените ножове, винаги рискуваш да се натъкнеш на нож по-дълъг от твоя.

Френските ръце си бяха същинска цивилизация, докато не се появиха джобовете. Днес страната се състои от джобове, които трябва да се тъпчат и издуват с цел да станат още по-натъпкани и издути… От мига, в който човек загуби творението си и се окаже неспособен да го възпроизведе или поне да направи жертвите, необходими за създаването на друго такова, с подобно човешко вдъхновение, от мига, в който душата се превърне в непрестанно издуващ се джоб, трябва да приемем реалната същност на цивилизация, към която принадлежим – прекомерно, застрашително тоталитарна в своите прояви на материализъм, – и честно да си признаем къде се намираме.

Винаги, във всяка програма, има един въпрос, който трябва да бъде предварително разгледан – въпросът за човека, за хората. Именно там се провалят програмите, по отношение на хората, след което провалят и самите хора…

Светът би могъл да избира само дали да му задръстят мозъка до дупка с информация, или да му го промият.

“Азът” обаче си остава най-големият смешник, но има склонността да го забравя. Разбира се, понякога дава добри плодове, но редовно трябва да му се подкастрят клоните, както на всички овошки. Хуморът върши добра работа.

А човекът не може да живее без любов. Или поне аз не мога.

Няма мой роман, който да не е и история за любовта: към някоя жена или към човечеството, към някоя цивилизация или към свободата, към природата или живота, което в крайна сметка е едно и също.

Първият контакт на детето с цивилизацията е контактът му с неговата майка и следователно връзките на една цивилизация, в същинския смисъл на думата, с нейните човеци са връзки на майката с всичките нейни деца…