Тази биография описва интелектуалните и политически среди, които повлияват формирането на Ноам Чомски, централна фигура в съвременната лингвистика, политика, когнитивна психология и философия. Тя представя и една интересна политическа история на последните няколко десетилетия, включително събития като Испанската гражданска война, пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки и Похода срещу Пентагона. Книгата прави преглед на лингвистични постижения, на схващанията на Чомски за правилното и неправилно използване на университета като институция, оценката му за някои полезни политически ангажименти и неговите съмнения относно постмодернизма. Барски убедително показва, че независимостта на ума, свободата на духа и страстната воля за преодоляване на социалната несправедливост са определящите характеристики на пълноценния живот на Чомски, посветен на борба за по-добър свят. Той хвърля светлина върху мисълта и действията на „несъмнено най-важния жив интелектуалец” на епохата. С богатството на автентична информация (много снимки, кореспонденция, включително с автора, цитати от Чомски), тя може да се разглежда и като автобиография, каквато според Чомски той самият никога не би написал.”
„Става ясно, че Чомски е заплаха и извор на притеснение за мнозина: той е евреин, който пледира за демократична държава в Израел (вместо за „Суверенната държава на еврейския народ”); той е ционист, който предлага постепенно преминаване към двунационализъм; той е интелектуалец, който разкрива тайни споразумения между правителства и интелектуални елити; той е лингвист, който се прицелва в ценените теории на негови уважавани колеги лингвисти, философи, психолози и историци; той е учен, който провежда политически анализ и разобличава като измама повече от работите на политическите изследователи; и най-вече, той е един привилегирован американец, който поставя под въпрос това, което се смята за фундаментални американски ценности, като отбелязва, че основните права, дори тези, залегнали в американската конституция, преднамерено се потъпкват от избраните да ги поддържат, защото не обслужват интересите на управляващите елити.” Р. Барски