Наръчник на Сен-Жермен-де-Пре

За автора

Виан, Борис

Виан, Борис (1920-1959) се ражда в заможно семейство с четири деца. Поради обедняване семейството се мести от град в град и във все по–скромни жилища. Борис заболява от ставен ревматизъм, който впоследствие уврежда сърцето му. Учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея “Кондорсе” в Париж.
През 1939 г. започва да следва в “Екол сантрал”, но учението не го влече. Заедно с приятели създава джазов оркестър, в който той е тромпетист. Започва да сътрудничи на сп. “Джаз хот”. Здравето му се влошава, поради което временно е принуден да се откаже от свиренето.
Сключва брак с Мишел Легриз, от която има син, а по-късно – с Юрсюла Кюбер.
Борис Виан се дипломира като инженер и постъпва на работа във Френската инженерна асоциация, където скоро се отвращава от бюрокрацията и безсмислената бумащина.
Започва да пише по-скоро “за да забавлявам приятелите”. Сътрудничи на сп. “Тан модерн”, свири в различни нощни заведения на Сен Жермен де Пре, сред които е известния бар “Табу”. Сближава се с Ремон Кьоно, Камю, Превер, Сартр. Автор е на романите “Пяната на дните”, “Есен в Пекин”, "Червената трева", “Сърца за изтръгване” и пиесата “Екарисаж за всички” , сборника с разкази "Мравките", както и на "Пътеводител на Сен-Жермен-де-пре". Пише стихове, публикувани посмъртно. Под псевдонима Върнън Съливан излизат скандалните “Ще плюя на вашите гробове”, “Ще пречукаме всички гадняри” и “Мадамите не чактисват” – все в духа на американския черен роман.
През 1954-1956 г., огорчен от лошия прием на литературните му творби, Борис Виан почти изцяло загърбва писането. Препитава се от работата си като инженер, от дребни изобретения и технически дейности.
От 1957-1958 г. отново се обръща към музиката, осъществява турнета из страната като тромпетист и певец, играе роли във филми, превежда книги, пише сценарии, пиеси, либрета на опери, музикални комедии и най-вече стотици песни.
Сърдечното му заболяване се задълбочава. На 23 юни 1959 г. умира от белодробен инфаркт.