Музиката на един живот

Макин, Андрей
Музиката на един живот
Поредица Безкрайна проза
Ноември 2006
Превод Райна Стефанова
102 стр.
ISBN-10: 954-9933-68-7
ISBN-13: 978-954-9933-68-0
Цена 6 лева
ИЗЧЕРПАНА!

През 1995 г. Андрей Макин печели “Гонкур” – за първи път в историята на френската литература премията е присъдена на руски писател. Макин е изключително популярен във Франция, макар да смята, че не твори в традициите на френската литература и дори, че голяма част от нея е “ширпотреба”. Той казва, че е в тази чужда страна не се е пречупил, защото има съветска закалка, която руснаците не бива да пренебрегват…

Той нямаше усещането, че свири. Вървеше през някаква нощ, вдишваше крехката є прозрачност, скрепена от безброй парченца лед, от листа, от вятър. В него не бе останало никакво зло. Нито страх от онова, което щеше да му се случи. Нито уплах, нито угризение. Нощта, през която напредваше, разказваше и за злото, и за страха, и за непоправимото сриване на миналото, но всичко това се бе превърнало вече в музика и съществуваше единствено чрез красотата си.

6.00 лв.

Категория:
   

За автора

Макин, Андрей

Макин, Андрей

Андрей Макин е роден в Красноярск през 1957 г. Завършва философия в Московския университет, преподава в Педагогическия институт в Новгород и сътрудничи на списание "Современна чуждестранна литература".

Започва да пише още по време на Перестройката, когато избира да живее във Франция. Владее прекрасно френски език благодарение на баба си, която има френски произход.

Животът му в Париж отначало е много труден – живее като бездомник, прехранва се с преподаване на руски и пише романи на френски език, но дълго не намира издатели…

През 1995 г. за книгата си "Френското завещание" Андрей Макин печели "Гонкур" – за първи път в историята на френската литература премията е присъдена на руски писател. Авторът получава френско гражданство, защитава докторска дисертация в Сорбоната. Написал е десетки произведения, сред които: "Изповед на разжалвания знаменоносец" (1992), "Престъплението на Олга Арбелина" (1998), "Реквием за Изтока" (2000), "Земята и небето на Жак Дорм. Хроника на любовта" (2002).

Андрей Макине, член на Френската академия, е автор на важни и многократно награждавани произведения: Prix Goncourt, Prix Goncourt des lycéens и Prix Médicis за Le testament français през 1995 г., Grand Médaille de la Francophonie през 2000 г., Grand Prix RTL-Lire за La musique d'une vie през 2001 г., Prix Prince Pierre de Monaco за цялото му творчество през 2005 г., Prix Casanova за Une femme aimée през 2013 г., Prix des Romancières през 2021 г.

Макин е изключително популярен във Франция, макар да смята, че не твори в традициите на френската литература и дори, че голяма част от нея е "ширпотреба". Той казва, че е в тази чужда страна не се е пречупил, защото има съветска закалка, която руснаците не бива да пренебрегват.

Андрей Макин

За трудностите в Париж:
„Спаси ме добрата съветска закалка… Помогна ми съветският опит: издръжливост, способност да се радвам от малко. Зад всичко стои готовността да пренебрегнеш материалното и да се стремиш к духовното."
„Правех всичко, за да ме публикуват: пращах един и същи ръкопис под разни псевдоними, сменях имената на романите или пренаписвах първите страници..."

За френския обществен модел:
„машина, която превръща човека в социален паразит… Франция живее в сюреалистичен свят. От една страна, тук действат законите на икономическия либерализъм, доведен до абсурд и превърнат в пиратство. От друга, едва ли не една трета от населението получава основната част от своите доходи от държавата… Това е съветският модел, въплътен в живота.”

За наградата Гонкур:
„Като всички руснаци, аз съм фаталист. Бях и преди получаването на наградата „Гонкур”, оставам такъв и сега. Мисля, че съм я заслужил.”

За френската литература:
„90 процента ширпотреба – ако руски писател иска да публикува свой роман на Запад, трябва да напише карикатура – за руската мръсотия, пияниците, изобщо – грозното. И това ще върви. Ще навредите на Русия и руската словесност, но ще имате успех. Много писатели бързо изпълняват индустриални поръчки Като вече „отработените” педофилия, хомосексуалност, нимфомания и пр. Аз обаче се опитвам сред грозотата да улавям миговете на духа, красотата и човешката съпротива.”

За критичното отношение към Русия:
„И ние имаме вина за това – Русия ги плаши. Французите са рационалисти, а нашата страна им изглежда абсолютно ирационално пространство…”

За това, че не е издаван в родината си:
„Имам много предложения, но аз винаги моля да ми пратят преводите. Те не струват. Не срещнах човек, който може добре да преведе книгите ми, а е много трудно да се превеждаш сам. Но и не бързам. Още повече, че в Русия около 250 000 души добре знаят френски. Сред тях има мои читатели.”

За Русия:
„Афоризмите винаги малко куцат. Рилке е казал: „Русия е толкова велика, че навсякъде усещаш Бога.” Като чуваш такива думи, настръхваш от удоволствие и възторг. Но нека не забравяме, че навсякъде в Русия е и дяволът…”

Разказани различно, тези несъстояли се срещи би могло да се превърнат в хубава трагична история. Но те бяха обрисувани неясно, сред всички шумове на един пристигащ влак, в един голям, тъмен и леден град. Сигурно и така са били изживени, със смущаващата простота, с която се изживява разбитият живот…”

“Музиката на един живот” е затрогваща приказка за една от многото лични съдби на прогонените от сталинисткия режим. Писателят разказва за пианиста Алексей Берг, когото среща по време на едно дълго пътуване от Далечния изток към столицата Москва. Берг, типичен представител на “хомо совьетикус“, както ги нарича авторът, опитвайки се да се спаси от сталинистките чистки, приема идентичността на един войник, загинал при първите нападения на фашистка Германия над СССР. С години крие самоличността си, но един ден се издава, когато без страх засвирва пред публика на пиано, като оставя да бликне неговата музика. Виновна за това е любовта. Това ще бъде неговият първи и последен концерт, защото веднага бива изпратен в Сибир…

Когато той отпусна ръце върху клавиатурата, все още можеше да се помисли, че случайно се е получила такава хармония. Но след секунда музиката плисна като вълна и помете със своята мощ съмненията, гласовете, шумовете, заличи веселите усмивки, разменените погледи, разтвори стените, разнесе светлините на хола сред нощния безкрай на небето зад прозорците.