Моят живот с Моцарт

Шмит, Е.-Е.
Моят живот с Моцарт
роман + 1 CD
Поредица Безкрайна проза
Декември 2007
Превод Золница Китинска
Оформление Лиляна Дворянова
134 стр.
ISBN 978-954-9933- 78-9
Цена 12 лв.
Изчерпана!

И тъй, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме във времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива история, и че през целия ми живот ти ще ме съпътстваш, ще ме следваш, ще ме водиш, ще ми подшушваш по нещо съкровено, ще ме забавляваш и ще ме утешаваш. Добре ли съм разбрал? Разчитам на теб.

Е.-Е. Шмит

12.00 лв.

Изчерпан

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

Издателство Леге Артис отбелязва рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат на читателите от други наши издания (Евангелие според Пилат и тетралогията Оскар и розовата дама/Г-н Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа, четвъртата от която, Синът на Ной, се подготвя за печат), както и от представленията на негови пиеси в българските театри. Книгата е придружена от CD с 16 съвършени творби на Моцарт, които ще докоснат духа дори на онези, които по една или друга причина са се разминавали с гения на Моцарт. Една вълнуваща книга и вълшебна музика – какво повече!

Моцарт стана на 250, а музиката му, от жива по-жива, звучи у нас, за нас и около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? Неизтребима е и легендата… Музиката на Моцарт е непрекъснато търсене на любов и обяснение в любов. Кой е създал най-красивите, най-сложните, най-фино нюансираните женски образи в музиката, ако не Моцарт? Кой е разбирал по-добре жената в цялото й разнообразие?                                                                                                   

Лик, 02.2006 

Цитати

Издателство Леге Артис отбелязва рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат на читателите от други наши издания (Евангелие според Пилат и тетралогията Оскар и розовата дама/Г-н Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа, четвъртата от която, Синът на Ной, се подготвя за печат), както и от представленията на негови пиеси в българските театри. Книгата е придружена от CD с 16 съвършени творби на Моцарт, които ще докоснат духа дори на онези, които по една или друга причина са се разминавали с гения на Моцарт. Една вълнуваща книга и вълшебна музика – какво повече!

Моцарт стана на 250, а музиката му, от жива по-жива, звучи у нас, за нас и около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? Неизтребима е и легендата… Музиката на Моцарт е непрекъснато търсене на любов и обяснение в любов. Кой е създал най-красивите, най-сложните, най-фино нюансираните женски образи в музиката, ако не Моцарт? Кой е разбирал по-добре жената в цялото й разнообразие?

Лик, 02.2006

Изобщо не съм религиозен.

И все пак упорит, мелодичен и неумолимо нежен, ти ме принуди да се замисля. Защо празнуваш Рождество? – ме запита ти. За какво харчиш толкова пари? Отговорите достигаха до съзнанието ми и ме плашеха. От сутринта се чувствах добър, а сега откривах, че всъщност съм доволен единствено от себе си – изтривах егоизма, който бе водил поведението ми през годината, и с подаръци откупвах намеренията, които не ми бяха минали през ум, телефонните разговори, които не бях провел, часовете, които не бях посветил на другите. Вместо да грея от благородство, аз си купувах душевен покой. В беса ми към подаръците нямаше нищо евангелско: – една точна инвестиция, за да си спечеля добра репутация. Не желаех покой, освен своя собствен.
А ти ми напомняше, че празнуваме раждането на един бог, който говори за любов…
Тъй че, няма значение дали вярвам или не в този бог: щом си позволявах да чествам Рождество, трябваше поне да отдам почит на любовта…
Бях разбрал.

—————-

За мен и вчера, и днес, Моцарт остава името, което опълчвам срещу света. Моцарт, или как човек да стане себе си… Ти беше моята тайна, а след това моят талисман…
Детството е страна, която прекосяваме, без да се усетим. И щом стигнем до границите й и се обърнем, вече виждаме гледката изцяло, но е твърде късно.
Човек вижда детството, щом излезе от него…
Детският дух идва с годините.
Детският дух идва късничко: той е грижа на старостта…
Какъвто и възторг да показва, човек винаги е притеснен на изложбите на бонзаи, боли го за тях, за орязаните им корени, за усуканите им клони, за залъганата им жажда, отблъсква го наложеното над природата насилие, изкривеното развитие, отвращава го палачът-естет, победил някой по-слаб от себе си…
Днес не знам дали Бог или Исус съществуват. Но ти ме убеди, че съществува Човекът.
Или поне заслужава да съществува.