Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”. Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал.
Цитати:
Човек не се излекува от една истинска любов. Веднъж видях как гръм порази едно дърво и го почувствах много близко. Има един миг, в който човек гори и се изгаря, то е много наситено и прекрасно чувство. След това остава само пепел… Никой никога не е видя дънер, та дори и жив, да възроди цяло дърво.
Съблазнителността на един мъж се състои не в това да е красив, а да убеди жената, че тя е красива до него.
Остенде. Когато пътувам, имената ме привличат преди самите места. Възкачени по-високо и от камбанариите, думите звънтят отдалеч и ние ги различаваме на хиляди километри, а те ни препращат звуци, които будят образи.
Болестта гори спомените. И смъртта ще довърши започнатото.
Загадките на думите.
Те кацат като птички на някой клон, без дървото да се усети.
Разговорът отново стана приятен. Искаше да знае всичко за мен, а аз за него, но и двамата усещахме, че целта на срещата ни не беше да си разказваме миналото, а да си измислим настояще.
Една сутрин, преди повече от петдесет години, се събудих с убеждението, че ще ми се случи нещо важно. Дали беше прозрение или спомен? Дали получавах вест от бъдещето или следвах отчасти забравен сън? Във всеки случай шепотът на съдбата бе използвал съня ми, за да остави в мен тази увереност: щеше да се случи някакво събитие. Знаете колко глупав става човек след такива проблясъци – когато иска да отгатне онова, което ще му се случи, той го изкривява с очаквания.
