Мечтателката от Остенде

Шмит, E.-E.
Мечтателката от Остенде
Поредица Безкрайна проза
Декември 2008
Превод от френски
Зорница Китинска
Оформление
Лъчезар Владимиров
228 с., м. к.
ISBN 978-954-9933-92-3
Цена 15 лв.
Човек не се излекува от една истинска любов…

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”.

15.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”. Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал.

Цитати:

Човек не се излекува от една истинска любов. Веднъж видях как гръм порази едно дърво и го почувствах много близко. Има един миг, в който човек гори и се изгаря, то е много наситено и прекрасно чувство. След това остава само пепел… Никой никога не е видя дънер, та дори и жив, да възроди цяло дърво.

Остенде. Когато пътувам, имената ме привличат преди самите места. Възкачени по-високо и от камбанариите, думите звънтят отдалеч и ние ги различаваме на хиляди километри, а те ни препращат звуци, които будят образи.

Болестта гори спомените. И смъртта ще довърши започнатото.

Загадките на думите.
Те кацат като птички на някой клон, без дървото да се усети.

Една сутрин, преди повече от петдесет години, се събудих с убеждението, че ще ми се случи нещо важно. Дали беше прозрение или спомен? Дали получавах вест от бъдещето или следвах отчасти забравен сън? Във всеки случай шепотът на съдбата бе използвал съня ми, за да остави в мен тази увереност: щеше да се случи някакво събитие. Знаете колко глупав става човек след такива проблясъци – когато иска да отгатне онова, което ще му се случи, той го изкривява с очаквания.