МЕЧЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВО

Шмит, Ерик Еманюел
ПРИКАЗКИ ЗА КУКУМЯВКАТА
4. Мечето, което искаше да бъде щастливо
(приказка)
Поредица Хубавите книжки
Превод Павлина Рибарова
32 стр., тв. к.
Цена 18 лв.
ISBN 978-619-7516-40-1

Какво е щастие?
Само ти можеш да си отговориш на този въпрос.

18.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

Хубавите книжкиЕ.-Е. Шмит
Мечето, което искаше да бъде щастливо

Мечето Гастон иска да узнае какво е щастието. Но не знае от къде да започне! За щастие, кукумявката Минерва е тук и ще му помогне. Двамата ще тръгнат заедно и ще навестят другите животни, за да се опитат да намерят рецептата на щастието.

ПРИКАЗКИ ЗА КУКУМЯВКАТА
Мънички зрънца мъдрост, майсторски поднесени от писателя философ Ерик-Еманюел Шмит на децата. За да пораснат правилно.

В настоящата колекция водач е кукумявката Минерва. Тя подканя малчугана да разсъждава, да си задава правилните въпроси, да черпи знания от опита и да мисли самостоятелно. Кукумявката е птицата-символ на философията още от Античността. Тя е спътник на богинята на мъдростта – Атина при древните гърци, Минерва при римляните. Защо този символ се е запазил през хилядолетията? Той изразява две идеи: разсъждението надхвърля привидностите (нощем те изчезват); разсъждението започва тогава, когато дневните дела приключат.