Разказите и приказките на Жан Лорен са изключително разнообразни по тематика и не е възможно да се обхване цялото им богатство в един първи по рода си скромен сборник на български език. Те са взети от сборниците Сонийоз (1891), Пиячи на души (1893), Разкази на един пияч на етер (1895), Усещания и спомени (1895), Демоничният (1895), Истории за маски (1900), Когато животните говореха (1900) и Престъплението на богатите (1905) и са подредени хронологично с цел да се създаде вярна представа за вселената на този автор, в която са намерили въплъщение всички страни и странности на декаданса. Колкото до трите приказки, във Франция „Мандрагората“ излиза в самостоятелно издание (1899), а „Принцесата с огледалата“ и „Безполезната добродетел“ – в сборника „Принцеси от слонова кост и и опиянение“ (1902).
Никой от нас не оспорва безсмъртието на душата, реалността на духове и невидими същества, бродещи около нас в пространството, вероятното съществуване на нещо отвъдно, на непознат свят, успореден на нашия, в който всички малко или много желаем да бъдем посветени.
Усещали ли сте незабележимия дъх на етер, който отделя снегът? Снегът упражнява над мен почти същото въздействие като етера, смущава ме и ме разстройва, а някои хора дори води до лудост. От три дни валеше и аз отдадох видението си на снега.
Какви инстинкти, какви желания, какви надежди, какви ламтежи, какви душевни болести се крият под грубо оцветения картон на фалшивите брадички и фалшивите носове, под космите на фалшивите бради, преливащия сатен на маските за очите или под белия плат на качулките? В какво опиянение от хашиш или морфин, в каква самозабрава, в какво съмнително и злополучно приключение се впускат в дните на маскени балове тези жалки и гротескни шествия на домина и каещи се грешници?
Маската е смутното и смущаващо лице на неизвестното, усмивката на лъжата, самата душа на извратеността, която знае как да поквари и ужаси човека; тя е подлютеното сластолюбие на страха, тревожната и вкусна опасност на това предизвикателство пред любопитството на сетивата: „Грозна ли е тя? Красив ли е той? Млад ли е? Стара ли е?” Маската е галантност, примесена с прокоба и – кой знае? – с щипка мерзост и с вкус на кръв; защото къде ще свърши приключението?…