Книгата Комуникативна култура е посветена на социалния живот на хората. Комуникативните взаимодействия между тях пораждат специфична комуникативна култура, която прониква във всички сфери на формални и неформални контакти. Не трябва да премълчаваме, че в реални ситуации човек може да се “придържа” към по-успешно или по-неуспешно поведение. Едва ли за това трябва да виним само обстоятелствата.
Всъщност хората са много по-силни и способни самостоятелно да коригират поведението си от позицията на една съвременна комуникативна култура. На пръв поглед това като че ли е въпрос на тяхно настроение или моментен вкус, но това не е съвсем така. Необходимостта от възприемане на философията и придържането към правилата на определена комуникативна култура е начин за постигане на по-добро разбиране и контрол върху заобикалящата ни социална среда и в този смисъл – за повишаване на собствената значимост в социалните взаимодействия.
——————
Предговор
Настоящата книга е посветена на един обширен и приковаващ вниманието въпрос от социалния живот на хората – комуникативните взаимодействия и функциониращата във връзка с тях специфична комуникативна култура. По същността си тя е социален продукт, но в нея силно влияние имат и някои индивидуални черти и възможности на човека.
Комуникативната култура като цяло и отделни нейни елементи в частност се представят различно от различни гледни точки. Разбира се, „комуникативна култура“ е понятие, значително по-широко от понятието „комуникативна компетентност“. Комуникативната култура има не само инструментален характер (какъвто има комуникативната компетентност), но и значително по-широко съдържание с елементи като влиянието на културната среда и различните групи, крос-културното присъствие, медийните образци и шаблони на поведение, възпитанието и т. н.
Теми от 1 до 8 са написани от Владимир Илиев и обхващат проблеми на комуникиране от по-общо психологическо естество. В теми 1-4 се изясняват същността и вариативните разбирания и проявления на елементи на комуникирането като комуникативната ситуация, мястото с неговата обективна пространствената организация и психологическа „оцветеност“, ас-трономи-ческото и психологическо въздействие на фактора време, влиянието на индивидуалните черти на участниците в общуването, като пол, възраст, психофизическо и здравословно състояние, видовете и значението на целите и темите на разговор. Тема 5 е посветена на въздействията и противодей-ствията по време на комуникиране. Набелязват се някои кон-кретни психологически тактики и подходи за по-успешно общуване или за постигане на благоприятен изход от контактите. Специална тема – шеста – разглежда по-подробно същността и видовете риск, както и неговите когнитивни, афективни и мотивационни източници, значението на поемането на риск при общуване. Седма и осма тема подчертават важността на правилното оценяване на риска, както и на развиването/проявата на съответни качества за извличане полза от рисковата ситуация.
По-конкретна практическа насоченост имат темите от 9-17, чийто автор е Милка Бакърджиева. Те са ориентирани към процеса на комуникиране в сферата на управлението на бизнеса, бизнесконтактите, политиката. Няколко теми (9-11) са отделени на процесите на комуникиране, управление и преодоляване на конфликти в групи, колективи и други общности. Предлагат се редица стратегии за разрешаване на конфликти. Спецификата, изискванията за успешно комуникиране по време на преговори, включително с чуждестранни партньори са обект на теми 13-15. Актуални мерки се предлагат за преодоляване на културните и комуникативни различия между партньори от страните членки на Европейския съюз. Полезни са конкретните практически указания в теми 12, 16, 17 за планиране и провеждане на делови съвещания, задължителното включване на външния вид в комуникирането и овладяването на културата и правилата за писмено комуникиране. В подкрепа на изложението са множеството практически приложими тестове, таблици и схеми.
Целта на настоящата книга би била постигната, ако не се възприема като наръчник по комуникиране. Стремежът на авторите е да се акцентира на важни в ежедневието въпроси във връзка с него, да се предостави определена практически полезна информация и да се провокира творческото й използване.