Замисленият първоначално като пиеса роман е създаден в периода между зимата на 1933 и пролетта на 1934 г. и публикуван за пръв път през 1934 г. в Deutsches Verlags-Anstalt, Щутгарт. По-късно част от него влиза в първата редакция (1943) на Мъчни хора или J’adore ce qui me brule, която включва частите: Райнхарт или Младежта; Хинкелман или Интермецо; Турандот или Носталгията по насилието; Антон, прислужникът или Действителният живот.
Дебютният роман на 23-годишния Фриш, излязъл през 1934 г. носи силен автобиографичен отпечатък и чертае пътя на младия автор в търсене на самия себе си. Съмнение в собственото призвание, любовни копнежи и страхове, смисълът на човешкия живот, както и подробна дискусия върху моралните основания за евтаназията. Още тук се открояват лайтмотиви и стилистични похвати от по-късните му произведения.
