„Юнгиански подход към българския фолклор” е първата по рода си книга, която цялостно разглежда с методите на аналитичната психология редица основни жанрове от българския фолклор. Изследва се лудостта като тема и като проблем в пословиците, поговорките, гатанките, песните, приказките, анекдотите, вицовете, проектирани на фона на цялата българска традиционна култура. С помощта на юнгианската анализа се разкрива експлицитното и имплицитното присъствие на лудостта в конкретни творби от разглежданите жанрове. Книгата е развитие в дълбочина на обемната монография на автора и дисертация за научната степен доктор на науките „Неизразимото слово на лудостта в тялото на българската традиционна култура” (2006).
„Щастлива съм, че у нас има човек, който е успял да приложи подхода на Юнг и на съвременната аналитична психология към българския фолклор… И то към един много труден проблем – представата за другия, за лудостта. Анчев използва един нов ключ – теорията на Юнг за архетипите на колективното несъзнавано, с които отваря врата за нов тип анализ на сетивността на българина към всичко неподвластно на рационален контрол… Това е едно безспорно достижение на българската фолклористика. То показва нови евристични възможности… за анализ на традиционната българска култура както в нейните ритуални, така и в нейните „телесни” аспекти.” – Красимира Байчинска, из рецензията за докторската дисертация на А. Анчев „Неизразимото слово на лудостта в тялото на българската традиционна култура”.
