Изгонване от ада

Менасе, Роберт
Изгонване от ада

ноември 2003
424 стр., 14 х 21,5
цена 12.00
ISBN 954-9933-36-9
превод – Елисавета Кузманова
оформление – Любен Костов
ИЗЧЕРПАНА!

12.00 лв.

Категория:
   

За автора

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт е роден на 21 юни 1954 г. във Виена. Изучава германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина.
За романа „Столицата” Менасе получи Награда за най-добра книга за 2017 на Германската издателска гилдия.
От 1981 до 1988 г. Менасе работи като младши преподавател в Института за теория на литературата към Университета на Сао Пауло, Бразилия. Продължава да работи като независим публицист, журналист и преводач на романи от португалски на немски език. След завръщането си в Европа от Бразилия, Менасе живее в Берлин, Виена и Амстердам, като най-трайно се установява във Виена.
Следва германистика, философия и политология във Виена, Залцбург, Месина. Живее като романист и есеист във Виена и Амстердам. Публикува романите "Сетивна увереност" (1988), “Блажени времена, крехък свят” (1991), "Отвръщане на удара" (1995) и есетата "Феноменология на обездуховяването" (1995), "Страната без качества" (1995), "Надстройка и ъндърграунд" (1997) и "Обясни ми Австрия" (2000). През 2001 г. този "Рембранд" сред немскоговорещите писатели публикува романа „Изгонване от Ада”, за който През 2004 г. авторът представи романа (изд. Леге Артис) в България.
В Австрия Менасе е широко известен заради нетрадиционното си повествование на талнтлив романист и нескритото желание да разгадае човешката душа, с острото си перо на публицист, със собственото си мнение и отношение по актуални парливи въпроси в Австрия и света. "Човек си мисли – казва той, - че всичко, което търси е знанието, а всъщност вървейки по пътя, открива, че истината зависи от това, в кой свят се намира."

Издадени книги от Леге Артис:

„Изгонване от ада” (2003)
„Блажени времена, крехък свят” (2006)
„Дон Жуан де ла Манча” (2009)
„Всеки може да каже ‘аз’. Разкази от края на следвоенния ред” (2010)
"Залезът на Европа" (2013)
"Столицата" (2018)

Награди:

1990 – „Хаймито фон Додерер“ на Дружеството за изкуство и култура на Долна Австрия – Виена
1992-93 – стипендия „Елиас Канети“ на град Виена
1994 – за литература на фондация „Александър-Захер-Мезох“ – Виена
1996 – „Хуго Бал“ на град Пирманзенс
1999 – държавна награда на Австрия за културна публицистика
2002 – „Лион Фойхтвангер“ на Берлинската академия на изкуствата
2002 – „Йозеф Брайтбах“ – Майнц
2002 – „Луизе Кашниц“ на евангелистката академия „Тутцинг“
2003 – „Ерих Фрид“ на Международното дружество за литература и език „Ерих 2010 г. Роберт Менасе - „Почетния знак” – златен - на град Виена за особени заслуги към града и към Австрия.
....
2017 - Награда за най-добра книга за 2017 на Германската издателска гилдия.

 

По време на среща на съученици 25 години след завършването Виктор Абраванел изобличава своите бивши преподаватели за тяхното нацистко минало. Разразява се скандал…
В романа Роберт Менасе се фокусира върху две, сякаш огледални, съдби: на историческата фигура, равина Манасе бен Израел и на съвременния австрийски историк Виктор Абраванел. Равинът е роден в Португалия през 1604 г., родителите му са жертви на Инквизицията, семейството едва успява да избяга и да започне нов живот в Амстердам. Абраванел, роден през 1955 г., е повлиян от психологическата атмосфера на родителите си и техните родители, жертва на нацизма. Всяко от семействата преживява бягството от “ада”. По думите на автора, адът се осъзнава после, едва след изгонването. Докато се пържим в него, говорим за родина. При това героите не постигат спасение – поради завинаги изгубената идентичност и защото се оказва, че “адовостта” е черта и на новото “отечество”…
За героя Виктор Абраванел определено са използвани биографични елементи: той е на възрастта на автора, израсъл е в семейство полуевреи, жертви на нацизма, завършил е история, пише биография на Спиноза…
Това е роман за лични съдби, за трудността да обичаш и за търсената, скривана, откривана и изгубвана идентичност на децата на емигрантите, за неизчезващия страх от преследване…
В основата на всички времена винаги е имало една учителка – историята – и ние винаги сме лоши ученици, неспособни да извличаме необходими поуки от преживяното.