Ромен Гари
Хвърчилата
След смъртта на родителите си Лудо е поверен на чичо си Амброаз, „отвеяния пощальон“, който прави хвърчила, известни по целия свят. Лудо има изключителни способности, невероятна памет и дар за смятане на ум. На 10 години се влюбва в Лила, малката полска аристократка, която прекарва ваканциите си в Нормандия, в съседния замък. Тук я чака да се върне години наред, тук опознава ревността от нейните ухажори и се бори да бъде достоен за любовта си. За да е близо до нея, става секретар на бащай, влиза в съпротивата и събира пари да отиде в Полша при любимата…
Това е една от най-вълнуващите книги на Гари. Тя е и последната, преди да отнеме живота си. „Хвърчилата“, заглавие, пропито с онази мека братска и хуманистична светлина, която бележи работата на този автор. Тук откриваме вкуса му към историята, великите човешки приключения, нетипичните персонажи, пропити с голяма човечност и неизменния му хумор. В целия роман откриваме поезията и романтизма на Ромен Гари, както в любовната история, осуетена от Историята, така и в нейните необикновени герои. Честта на Франция всеки защитава посвоему: Амброаз с неговите хвърчила, готвачът Марсел Дюпра – с френската кухня, някога «мадам» в публичен дом, Джули ръководи и информира мрежа за съпротива.
Хвърчилата на Амброаз са символът на непокорна смелост, на вкуса към свободата, на онази човешка искра, която не може да бъде угасена: радостта, непокорството, бунта, фантазията и любовта, които правят тези същества свободни и високо над обстоятелствата.
Блестяща, силна, затрогваща творба, неслучайно адаптирана за телевизията и киното (1983 и 2007).
Цитати:
Съвършено очевидно е, че човек, посветил живота си на хвърчилата, не е лишен от зрънце лудост. Но тук се повдига въпросът за тълкуването. Някои го наричат “зрънце лудост”, а други “свещена искра.” Понякога е трудно да се различи едното от другото. Но ако истински обичаш някого или нещо, дай му всичко, което притежаваш, че дори и всичко, което си, и не се занимавай с останалото…
Човек трябва да внимава с прекомерното трезвомислие и здрав разум: те понякога оскубват най-красивите пера на живота.
Комичното има едно голямо качество: то е сигурен приют, където сериозното може да се скрие и да оцелее.
Нищо не си струва да бъде изживяно, ако не е първо плод на въображението, иначе морето щеше да е просто солена вода…
Хвърчилото изисква много невинност.
Човек винаги трябва да приема нещата, каквито са. Но само, за да може да им извие врата по-успешно. Цивилизацията всъщност е просто един вечен начин да се извива врата на нещата такива, каквито са…