Eдин почти столетен живот в снимки и текстове: лица и места, които Елиас Канети (1905-1994) е изобразил в своите автобиографични книги Спасеният език, Факел в ухото, Игра с очи, Парти по време на война, но те присъстват и в Подслушвачът и в Дневници – от долното течение на Дунав през Алпите до Шотландия и Мароко, от Виена, Цюрих, Берлин и Прага до Париж и Лондон, от бабите и дядовците и родителите му през приятели от ученическите години и от артистичните среди до любимите жени и колегите по перо.
Роден в България, носител на Нобелова награда за литература, Канети несъмнено е един от онези, които отварят вратата на българите към света.
Повечето снимки в изданието се публикуват за първи път, като илюстрация за вълнуващото превъплъщение на един талантлив и дълго непризнаван интелектуалец, с чувствителна душа и неспокоен живот. Извадки от произведения на Канети и от непубликувани писма и бележки, както и изказвания пред съвременници, придружават и обясняват снимките.
Лицето на човека може да се наблюдава с очите на анатом, любовник, психолог, художник и по всяко време то е неизчерпаем източник на наблюдения. В същото време е като воал на душата, невинаги годна за показ.Но през всичкото време лицето заема такова място, че през него прозират висшата красота и големите прегрешения. (Георг Кристоф Лихтенберг)