Двамата господа от Брюксел

Шмит, Е.-Е.
Двамата господа от Брюксел
разкази
Май 2013
Пор. Безкрайна проза
Превод З. Китинска
Оформление Л. Владимиров
212 с., м. к.
ISBN 978-954-8311-41-0
Цена 15.00

Изчерпана!

Да простиш?
Нищо не ми изглежда по-трудно от това. Е.-Е. Шмит

15.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Ерик-Еманюел Шмит е един от най-четените и играни в театъра френскоезични автори в света. Неговите пиеси са спечелили няколко награди “Молиер” и “Гран при” за театър на Френската академия. Книгите му са преведени на 46 езика и пиесите му се играят в над 50 държави. Той е най-изучаваният автор в училищата и колежите.
Роден през 1960 г., Шмит посещава престижния Ecole Normale Supérieure, където получава докторска степен по философия и най-добрата френска квалификация за преподаване.
За първи път Шмит се прочу в театъра през 1991 г. А след огромния му световен театрален успех, през 2012 г. придоби театър Rive Gauche в Париж с Бруно Мецгер, ставайки едновременно артистичен директор на театъра, като дори играе в постановки.
Особено популярен по света е неговият цикъл “Кръговрат на незримото”, 6 приказки за детството и духовността, като книжни издания и постановки: Миларепа, Г-н Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама и др.
Голяма част от литературната му кариера е свързана с писането на романи: Сектата на егоистите (Гонкур за дебютен роман), Евангелие според Пилат, Когато бях произведение на изкуството, Одисей from Багдад, Жената с огледалото, Папагалите от площад Арецо, Любовен еликсир и Любовна отрова. В Нощта на огъня пък Ерик-Емануел Шмит за пръв път оголва вътрешния си духовен и емоционален живот и разкрива как чудодеен инцидент в пустинята Сахара е имал траен ефект върху целия му живот като писател и като човек.
Ерик-Еманюел Шмит е майстор на късия разказ. Силно въздействащи са сборниците: Одет Тулмонд и други истории, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един Ангел (Гонкур), Двамата господа от Брюксел и Отмъщението на прошката.
Насърчен от международния успех на първия си филм Одет Тулмонд, Шмит адаптира Оскар и розовата дама за екрана.
Шмит също продуцира либрето за опери, издава книги за велики музиканти, като Моят живот с Моцарт и др. През октомври 2012 г. той дебютира дори в Националната опера в Париж с Мистерията на Бизе, а през 2014 г. публиката посрещна премиерите на две великолепни опери по негови текстове.
През септември 2013 г., изпълнявайки житейска мечта, Шмит продуцира първия си графичен роман Приключенията на пиленцето и продължава своето навлизане в този жанр.
Авторът изпълнява лично свои произведения на сцени във Франция, Швейцария, Белгия, Канада, Италия и участва във френско-езикови спектакли в редица европейски страни, включително в Народния театър “Иван Вазов” в България, при посещението си през 2020 г.
През 2016 г. Ерик-Емануел Шмит беше единодушно избран за член на журито на “Гонкур”.
Ерик-­Емануел Шмит живее в Брюксел. Кралската белгийска академия за френски език и литература му присъжда 33-о място, заето преди това от Колет и Кокто.
С логото на Леге Артис са излезли 24 книги от този автор. Той е посещавал два пъти България (2010 и 2020). На път е да излезе на български език и първата от 6 книги, Изгубеният рай от голямата поредица на Шмит “Прекосяване на времето”, по която авторът работи 30 години.

„Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на „Двамата господа от Брюксел”…
Всички живеем по два живота – единият фактически, другият – въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот.

Брюно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си давам сметка. Всъщност, дали някога съм писал разказ, който говори за нещо друго?”

Цитати:

Ако хората са толкова наивни да вярват в Бог, то кучетата са толкова наивни, та да вярват в човека.

Дали някога ще мога да платя дълга си към железниците? Толкова от моите книги са замислени и оставени да отлежат, докато аз се люшках в някой влак…

Когато двама мъже заживеят заедно, те се впускат в терен без указателни табели, още повече, че обществото често отхвърля тяхната връзка или, ако я толерира, не очаква нищо от нея. Има парадоксална свобода в това да изживяваш нещо забранено или презирано.

Чисто хомосексуално страдание ли?
Че една любов, колко и силна да е, колкото и голяма да е, колкото и постоянна да е, не ражда дете.

Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си.
Ако не беше така, обединяването им щеше да бъде пълен произвол. Замислям книгите си с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че ще напиша историите, които ще съставляват това томче под заглавието „Двамата господа от Брюксел” като продължение.

Животът им се гради върху една архитектура от подчинени чувства, неформулирана, нематериална, която въпреки всичко структурира и държи цялата сграда. Множество желания и стремежи, се сбъдват символично.
Всички живеем по два живота – единият фактически, другият – въображаем.
Това ще бъде и темата в тази нова книга с разкази: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот.

Да простиш?
Нищо не ми изглежда по-трудно от това.

Човекът трябва да бъде обичан… но колко е трудно да го обичаме! Както човек не може да бъде оптимист, без дълбоко в себе си да е познал песимизма, така и не може и да милееш за човечеството, без малко да го мразиш. Всяко чувство винаги носи и своята противоположност. Всеки преценява коя страна да му натежи.

Литературата ни предпазва от опростенчески идеи. В това тя действа различно от идеологията, която се мъчи да търси елементарното под множествеността.
Идеолозите, жадни да сведат множеството привидности до един разпознаваем принцип, не си задават въпроси за своя скрит предразсъдък, че истината е проста.
Но защо?
Защо истината да не е сложна? И изтъкана от множество причини?
И защо фанатизмът на елементарното трябва да надделее?
Идеалът за простота отначало осветява, но след това ослепява.

Заплетената ни епоха отхвърля страданието. След векове християнство, чиято емблема е един агонизиращ човек, прикован върху стълб, материалистичният ни свят се опитва да отхвърли мъченичеството. Когато изпитваме тъга, пием хапчета, дрогираме се или ходим при терапевт.

Всяка мъдрост започва с приемане на страданието.

Като привърженик на донорството на органи, харесвам идеята, че смъртта може да бъде полезна.
Смъртта е просто услуга, направена на живота, за да може той да се обнови и да продължи.
Ако земята беше претъпкана от безсмъртни, как ли щяхме да съжителстваме? Тогава щеше да се наложи да измислим начин да правим място за новите поколения.
Смъртта представлява мъдростта на живота.

Щастието не означава да намериш убежище от страданието, а да го вплетеш в тъканта на живота.
Какво представлява животът, който си струва човек да живее?
На този въпрос има толкова отговори, колкото и хора по земята.
Никога няма да приема, че някой може да решава за мен или за някой друг.
И най-малкото съглашение на двама души по този въпрос ми се струва подозрително.
От трима нагоре, надушвам диктатура.

Брюно и Ян ми напомнят и че тези разкази говорят за любов.
За мен това е толкова естествено, че дори не си давам сметка. Всъщност, дали някога съм писал разказ, който говори за нещо друго?
Очарованите чуждестранни читатели за пореден път ще намерят това за „толкова френско!”

Има нещо, което ме изненадва от самото начало: схващам свързаността на текстовете си чак впоследствие. Единството не е търсено, а открито. Думи, персонажи, ситуации и истории са като сок, който капе от ума ми.
И да си мечтае за бургундско или за бордо, една лоза божоле не може да даде друго, освен божоле.