През 1939 година, преди избухването на Втората световна война, един млад акордьор на пиана, Чарли Килуърт, се сблъсква с два енигматични въпроса: Кой е неговият баща? И имайки предвид лудостта, която погубва майка му, ще се реши ли самият той да стане баща?
От своите спомени, от спомените на тези, които са познавали и обичали майка му, Лили Килуърт, и от снимките в един плетен куфар, който Лили носи със себе си навсякъде, Чарли сглобява частите на историята на една жива и жизнерадостна жена, чиято лудост е едновременно дар и проклятие.
Романът е повлиян от така нареченото антипсихиатрично движение. Трудно е да устоиш на магията на тази творба. Прозата на Финдли изобщо е неотразимо хубава. А в Дъщерята на пианиста, този нежен, тъжен и магичен разказ, звучи трепетна мелодия, която продължава дълго след обръщането на последната страница…