Черен квадрат

Фриш, Макс
Черен квадрат
Избрано – т. 6
(есета)

Януари 2010
96 стр., меки корици
Цена 8.00
ISBN 978-954-8311-04-5

Превод – Л. Атанасова
Оформление Л. Владимиров

Том 6 от Фриш – Избрано. Нали помните идеята на проекта: неиздавани преди негови творби!
Тези две лекции на Фриш, изнесени в Сити Колидж, Ню Йорк през 1981 г. излизат за първи път дори на немски преди няколко месеца!
От мене: Фриш си е Фриш – все така голям за всички, които са го почувствали, разбрали!!!.

8.00 лв.

Категория:
   

За автора

Фриш, Макс

Фриш, Макс

Фриш, Макс - (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-големите и най-известният в България швейцарски писатели. Има необикновена и богата творческа съдба на архитект, автор на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критически студии, журналист. Професиите му позволяват да пътува по света и след това да пресъздава преживяванията си, включително като артилерист във Втората световна война, в литературни, театрални и филмови творби.
Носител е на Награда Конрад Фердинанд Mайер, Награда Георг Бюхнер на Немската академия за език и поезия, Литературна награда на град Цюрих, Награда Рокфелер за драматургия, Голямата награда на швейцарската Шилерова фондация, Награда за мир на Aсоциацията на немските книгоиздатели.
Най-популярните в България са романите му "Щилер", "Хомо Фабер", "Ще се нарека Гантенбайн", както и петте тома, издания на Леге Артис, с непревеждани досега творби, сред които първите му романи: "Мъчни хора" и "Юрг Райнхарт", както и нови текстове от "Дневниците" и пиесата "Биография. Игра".

Лекциите са структурирани така, че седемдесетгодишният автор подлага на проверка своите възгледи, като се конфронтира с избрани от самия него собствени изказвания от предишни десетилетия. В типичния за Фриш стил, при който езикът му служи като средство за себепознание и диалог, се поставят важни въпроси като: отношението език – действителност, връзката език – преживяване, отговорността на писателя, преживяването като хрумване, а литературата като „пробив към истинното преживяване на нашето съществуване като човеци в неговата историческа обусловеност”. В края на втората лекция намираме тези възгледи, позовани на руския художник Казимир Малевич, в изключително интересния манифест за поезията като утопия „Черен квадрат“.

Думата „истинен” Фриш използва през 1981 г. в контекста на своята ангажираност като гражданин, и то за обяснение на младежките недоволства в Цюрих: като воля да се живее по-смислено, като разочарование от една форма на битуване, при която ползвайки се от всички удобства, човек започва да усеща живота си пуст, като отхвърляне на привикването с едно прогресивно губещо смисъла си съществуване.

Цитати:

„Ето кое е важно: неизразимото, бялото поле между думите, защото тези думи винаги говорят за незначителните неща, които всъщност нямаме наум. Нашите домогвания, истинските, можем в най-добрия случай да предадем описателно, а това буквално означава: писане около тях. Ние ги заобикаляме…Ние изричаме онова, което животът не е. Изричаме го в полза на живота. Речта работи, както скулпторът с длетото, тя отделя кухото, изразимото, от тайната, от истинския живот.”

Ние живеем като на конвейер, без надеждата да настигнем себе си и без възможността да поправим дори един миг от живота си. Ние сме колкото нашето настояще, толкова и нашето минало, пък дори и да не одобряваме това минало…

Времето не ни променя.

То само ни разкрива.