К.Г. Юнг
АНАЛИЗА НА СЪНИЩАТА
Бележки от семинара през 1928-1930 г.

„Семинарните колоквиуми на Юнг са богати на материал, който не може да се намери или само е загатнат в неговите публикувани съчинения. За Юнг те са плодородна почва: той често е развивал идеите си, докато е говорел. Семинарът, публикуван в този том, дава най-пълно описание на метода за амплификация на Юнг в анализата на сънищата на пациентите и най-подробните записки за лечението на пациент мъж от самия Юнг. Взети заедно, семинарите ни дават един Юнг, който е уверен в себе си, спокоен, непредпазлив и недипломатичен, без респект към институциите и важните особи, често с чувство за хумор, дори непристоен, изключително начетен в препратките и алюзиите си, винаги в резонанс с най-деликатните вибрации на разглеждания случай и верен на себе си и на призванието си.“ Уилям Макгуайър, Въведение

Цитати:

Анализата на сънищата е централният въпрос на аналитичното лечение, тъй като е най-важното техническо средство за отваряне на път към несъзнаваното. Основната цел в това лечение, както знаете, е да се достигне посланието на несъзнаваното.

Сънищата са обективни факти. Те не отговарят на нашите очаквания и ние не сме ги изобретили; ако човек възнамерява да сънува определени неща, той скоро разбира, че това е невъзможно. Сънуваме своите въпроси, своите трудности. Ние сме напълно неспособни да повлияем на сънищата си и не действителната ни среда непременно доставя сънния материал.

Сънищата ни са особено независими от нашето съзнание и изключително ценни, защото не могат да мамят. Те са толкова трудни за разчитане, колкото винаги са били и физиологичните факти.

Сънят е опит да ни накара да асимилираме неща, които все още не сме смлели. Това е опит за лечение.

Природата никога не е дипломатична. Ако природата произведе едно дърво, то е дърво и не е сбъркано куче. Така и несъзнаваното не създава маски, това го правим ние.

Ние носим християнския предразсъдък към животното у човека, но животното не е зло, точно както не е и добро. Ние сме зли, човекът по необходимост е зъл, тъй като е толкова добър. Само опитомените животни се държат лошо; едно диво животно никога не се държи лошо, то следва естествения си закон; няма такова нещо като добър тигър, който яде само ябълки и моркови! Едно диво животно е богобоязливо, законопослушно същество, което изпълнява волята Божия по най-съвършения начин. Бикът е доста диво животно и ако убием животното в себе си, убиваме също и истински добрите неща в себе си, не привидно добрите неща.

Човек трябва да има съвършен съзнателен контрол, съвършен стил и безупречна грация и смелост, за да живее в сърцето на варварщината; ако прояви слабост където и да е, с него е свършено. Затова бикоборството е било символ на божественото. Тореадорът е героят, защото той е единствената ярка светлина в тази тъмна маса от страст и ярост, тази липса на контрол и дисциплина. Той олицетворява съвършената дисциплина.

Синхронизмът е предразсъдъкът на Изтока; каузалността е модерният предразсъдък на Запада. Колкото повече се занимаваме със сънищата, толкова повече ще виждаме такива съвпадения – случайности. Спомнете си, че най-старата китайска научна книга е за възможните случайности в живота.

За да обясним определени мисловни процеси в модерния човек, в днешно време не можем да минем без миналото.

Колкото повече човек се обръща към светлината, толкова по-голяма е сянката зад него. Или иначе казано, колкото повече обръщаме поглед към светлината на съзнанието, толкова повече чувстваме сянката на гърба си.

Съзнанието е като търсещ лъч, който минава по полето; само осветените места са съзнавани.

Няма нито едно нещо в нашата цивилизация, което да не се е появило първо във въображението, във фантазията.

Това, което си заровил, дебелее, докато ти слабееш. Ако се отървеш от качествата, които не харесваш, като ги отречеш, ставаш все по-ненаясно с това какво си ти, обявяваш се за все по-несъществуващ, а дяволите ти дебелеят и дебелеят.

Действителното ни съзнание е резултат от работата на хиляди или вероятно милиони години. Във всяко изречение има дълга история, всяка дума, която изговаряме, има огромна история, всяка метафора е пълна с исторически символизъм; те не биха просъществували изобщо, ако това не беше вярно. Думите ни носят цялостността на тази история, която някога е била толкова жива, и все още съществува във всяко човешко същество. С всяка дума ние се докосваме до исторически нишки, така да се каже, вътре в нашите човешки събратя; и следователно всяка дума, която изричаме, докосва тази струна във всяко друго човешко същество навсякъде, където говорим един и същи език. Определени звуци се тълкуват по един и същи начин навсякъде по земята: например звуците на страха и ужаса са интернационални. Животните разбират звуците на страха на напълно различни видове, защото те имат една и съща подлежаща нишка.

Онова, което виждаме от личността, е персоната. Всички тук сме черупки, само повърхности, и имаме много мъглява представа за това какво се крие вътре. Вършейки всичките си дребни задачки, повечето хора вярват, че са своите маски, и така стават невротични. Да си повярвам, че съм точно това, което правя, би било ужасна грешка, няма да си паснем с този човек… Ако хората са идентични с коричката, те не могат да направят нищо освен да живеят биографията си, и у тях няма нищо безсмъртно; те стават невротични и ги докопва дяволът.

Целият смисъл на греха е, че го носиш. Каква е ползата от греха, ако можеш да го изхвърлиш? Ако си напълно наясно с греха си, трябва да го носиш, да живееш с него, това си самият ти. Иначе отричаш брат си, сянката си, несъвършеното същество вътре в теб, което те следва и прави всичко, което ти не искаш да направиш, всичките неща, които си твърде страхлив или твърде добър да направиш. Той извършва греха и ако бъде отречен, бива притиснат към колективното несъзнавано и създава проблеми там. Защото това противоречи на природата, трябва да си в контакт със сянката си, трябва да кажеш: „Да, ти си ми брат, аз трябва да те приема.” Трябва да си добър със себе си, да не казваш на брат си: „Празноглавецо, нямам нищо общо с теб!” Грешка е да се отрича сянката. Ако го направиш, от тъмното ще се надигне реакция от колективното несъзнавано под формата на някаква персонификация.

Милостта не е естествена. Милост и жестокост са човешки категории, но не са природни неща.

Съмнението е короната на живота, тъй като истината и грешката се събират на едно място. Съмнението е живеене, истината понякога е смърт и стагнация. Когато се съмняваш, имаш най-голям шанс да обединиш тъмната и светлата страна на живота.

За душата е смърт да стане несъзнавана. Хората умират, преди да има смърт на тялото, тъй като има смърт в душата. Те са като пиявици с лица като маски, вървят наоколо като призраци, мъртви са, но изсмукват. Това е един вид смърт. Виждал съм мъж, превърнал ума си в пихтия. Можеш да успееш да избягаш от проблемите си, трябва само да отклониш поглед от тях за достатъчно дълго време. Можеш да избягаш, но това е смърт за душата.

Когато видиш, че от очите си е отишла определена искрица живот, физическото функциониране на тялото се е объркало някъде.

За по-възрастните хора е много важно да знаят, че самите те, светът и т.н. са двусмислени. Да се съмняваш е началото на мъдростта. Важно е те да започнат да се съмняват в стойността на съществуването, така че да могат да се отделят от света. Младите хора не могат да живеят в съмнение. Ако човек има дълбоки съмнения за живота, той не може да навлезе в света, но зрелият човек трябва да има повече отделеност от света. Това е напълно нормално, когато човек е преминал средата на живота. Ако човек изгуби разбирането си по-рано в живота, той се разпада, а ако не постигне нова нагласа по-късно, става досаден.

Не можеш да накараш една жена да изрази истинските си мисли, както и никога не можеш да накараш мъжа да каже истинските си чувства.

Ако животът не съдържа двойките противоположности, той е просто права линия. Все едно не дишате, все едно не живеете. Когато животът бъде живян като ритъм, диастола и систола, тогава той е едно цяло, приближава се до завършеност.

Само глупаците си мислят, че всичко може да бъде обяснено. Истинската субстанция на света е необяснима.

Когато колективното несъзнавано е наистина преживявано, то е съдбовното преживяване на човешкия живот, огромно преживяване. Не можете да го сравните с нищо освен с истинското преживяване на видимия свят, с цялата му красота и рискове.

Когато си имаш вземане-даване с несъзнаваното, не трябва да се страхуваш. Ако си твърде несериозен в съзнателната си нагласа, сънят ти ще подсили ситуацията, така че да се потиш и да сънуваш кошмар. Ако имаш правилна преценка за несъзнаваното, няма да се страхуваш. Ако се страхуваш, загубен си, играта вече е изгубена. Защото тогава несъзнаваното изчезва. Докато е видимо, можеш да го хванеш и да го интегрираш в съзнанието, но когато изчезне, то ще работи на тъмно и тогава вече е опасно. Невидимият враг е най-опасен. Когато несъзнаваното е невидимо, то може да те нападне от всяка страна.

Хората в състояние на паника са най-опасни, винаги следва експлозия.

По-добре е да сме мъдри, отколкото да сме добри.

Знаете как работи несъзнаваното. Това е духът или нещото, родено от небесата! Духът идва преди съзнанието на човека. Той кара хората да правят определени неща по определени начини, което никога не можем да обясним. Животните не вдигат лапи към изгряващото слънце, но хората го правят.

Дори и да не разбираме съня, той работи и води до промени. Ако разберем съня обаче, имаме привилегията да работим с извечния дух вътре в нас.

Целта ни трябва да бъде да увеличим осъзнатостта си. Случват ни се неща независимо дали сме съзнателни или не, но когато сме неосъзнати, животът няма смисъл; толкова много хора идват при мен без каквато и да е идея какъв е смисълът на всичко това. Хората имат нужда от

Смятаме, че нищо не може да бъде направено, ако не приложим динамит. Не осъзнаваме, че много неща могат да се случат чрез развитието, чрез растежа.

В психологията ни има неща, на които не може да се отговори днес. Може да си стигнал до каменна стена, но трябва да стоиш там и да растеш и след шест седмици или след година ще си я надраснал.

В природата има и друг начин – начинът на дървото. Това противоречи на рационализма и нетърпението на животното човек. От ламтеж искаме да прескочим над нещата като тигър. Дървото стои на едно място, расте и пуска корени и в крайна сметка преодолява препятствието… Това е начин, който е особено полезен за справяне с психологически трудности…

Да, в психологията на всеки има определени неща, които трябва да умрат, просто безполезни обвивки, които трябва да бъдат отхвърлени. В метаболизма на тялото определени клетки умират всекидневно – днес са живи, а утре са мъртви и готови да бъдат изхвърлени. Така че в психологията трябва да изграждаме определени неща, които никога не стигат до зрялост. Те са полезни за известно време, после изчезват, както например определени надарености, които са обещаващи в младостта; след известно време те често повяхват и отпадат.

Животът е лаборатория, експеримент на природата, и много неща се провалят.

Трябва да живееш определени неща в живота така, сякаш те са предназначени да станат зрели плодове, и ако не узреят, ги хвърляш; те трябва да бъдат приемани на игра, по детски начин, без предразсъдъци. Когато имаш предразсъдъци, изключваш определени възможности и животът вече не е пълноценен.

Винаги искаме нещо да е напълно вярно, но ако нещо е напълно вярно, то е ужасно погрешно.

По-лесно е да ядеш плодовете, отгледани от някой друг, и по този начин сме възпитани и ние. В християнството сме учени да хвърлим всичките си тегла върху Исус и той да ги носи вместо нас, и по такъв начин поддържаме психологията на сукалче.

Много хора мислят, че индивидуацията е егоистична и себична, но са далеч от истината. Ако ние не съществуваме, не съществува тълпата. Няма океан без капката вода. Цялата Сахара не съществува без зрънцето пясък. Ако сте добро зрънце пясък, ще направите Сахара.

Винаги вътрешното преживяване на индивидуацията е това, което мистиците са наричали „преживяването на Бог”. Това е психологически факт и е причината процесът на индивидуация винаги да бъде оценяван като най-важното и ценно нещо в живота. То е единственото нещо, което носи някакво продължително удовлетворение на човека. Властта, славата и богатствата не означават нищо в сравнение с това. Тези неща са външни и следователно безполезни. Истински важните неща са вътре. За мен е по-важно да съм щастлив, отколкото да имам външни причини за щастие. Богатите хора трябва да са щастливи, но често не са, отегчени са до смърт; следователно е толкова по-добре за човека да работи, за да създаде едно вътрешно състояние, което му дава вътрешно щастие. Опитът показва, че има определени психологически състояния, в които човек получава вечни резултати. Те имат нещо от качеството на вечността, безвремието, имат качеството да се простират отвъд човека. Имат божествено качество и донасят цялото онова удовлетворение, което нещата, направени от човека, не успяват да донесат.

Когато трябва да преминете по един мост, който е остър като нож, тесен като косъм, срещате всичките си грехове или всичките си добродетели.

Мисленето ви казва какво означават нещата, чувстването ви казва колко струват нещата, усещането ви казва какво наистина са нещата, а интуицията ви казва какви са възможностите на ситуацията.

Объркващо в човешкия живот е, че онова, което причинява най-големия страх, е източникът на най-голямата мъдрост. Най-големите ни глупости са най-големите ни опори. Никой не може да стане мъдрец, без преди това да е бил ужасен глупак. Чрез Ерос научаваме истината, чрез греховете научаваме добродетелите. Майстер Екхарт казва, че не трябва да се покайваме твърде много, че стойността на греха е огромна. Анатол Франс казва, че само един голям грешник може да стане голям светец, че човек не може да бъде едното без другото. Как можем да се справим с този ужасен парадокс? Не можем да кажем: „Ще съгреша и после ще бъда светец” или „Ще бъда глупак, за да стана мъдрец.” Въпросът е какво да правим, когато сме поставени в пълна безизходица. Тогава сънят казва – в котела нещата биват сготвени заедно и от такива, които са различни едно спрямо друго, несъвместими, излиза нещо ново. Очевидно това е отговорът на парадокса, на невъзможната безизходица.

Ако нищо не се случва, не съществува време.

Два противоположни принципа като ян и ин са неизбежни предпоставки за пораждането на енергията. Светът не може да се задвижва без конфликт. Това също така изяснява теорията за комплексите. Доброжелателните хора приемат, че анализата е изобретена и божествено предопределена да отърве хората от комплексите им. Но моята позиция е, че без комплексите не може да има енергия. Те са фокусът и самата майка на енергията.

Далеч сме от това да разберем динамиката, законите на движенията на несъзнаваното; това е може би един вид симфония.

Когато едно нещо предполага красота или хармония във формата си, то винаги има повече общо с истината, отколкото когато е грозно.

Сексът е силата, която обвързва всички, и следователно е най-важното и най-страшното нещо. Невротикът се опитва да му избяга, защото иска да избегне съдба, която е в разрез с неговите детински желания и еготизъм.

За нищо не можем да кажем, че е правилно или погрешно. Как можем да съдим? Човешкият живот и човешката съдба са толкова парадоксални, че едва ли можем да създадем свързващо правило.

Хората, които трябва да изживеят определена съдба, стават невротични, ако ги спирате да я изживеят, дори да е ужасна глупост по отношение на статистическата истина. Истина е, че понякога водата тече нагоре по хълма. Може да е погрешно от рационална гледна точка, но все пак такова нещо се случва, и ние трябва да се примирим. Виждаме, че тези неща имат определена цел, защото наистина нямаме гледна точка, от която можем да ги спрем. Те допринасят за пълнотата на живота, а животът трябва да бъде живян. Човек не трябва да учи един тигър да яде ябълки. Тигърът е тигър само когато яде месо; тигър вегетарианец е пълна глупост.

Няма нерешими проблеми. Собственото несъзнавано е голямата река и ако човек само би могъл да навлезе в тази река, проблемът му би бил решен някак. Понякога той не се решава със съгласието на съзнанието, понякога проблемът ни събаря по гръб и реката се разстила над нас. Това също е решение, въпреки че, естествено, не го харесваме.

Най-мъдро за един аналитик е да изчезне и да остави пациента да си мисли, че аналитикът не прави изобщо нищо.

Грешникът обикновено се чувства по-добре от праведния, защото плевелите винаги растат по-добре от пшеницата. Всички добродетелни хора се оплакват от това.

Такава е нашата психологическа ситуация; ние сме едностранчив продукт с непозната сенчеста страна, която може да ни засенчи като облак по което и да е време.

Човекът е това – хаотично море, в което пада божествена искра.

Отново и отново в историята на света институциите и законите са поглъщали човека. Въпреки че са създадени от човека, те са обиталища на божествени сили, които могат да ни унищожат.

Защо имаме психология? Защото вече сме задушени от нашите рационални устройства. Човек може да види това и в огромните машиноподобни маси хора, армии или други организации, всички водещи до унищожение.

Помислете за историята на Вавилон и Асирия. Отнело им е две хиляди години, за да стигнат върха на славата си, а в следващите тридесет години всичко е било унищожено. Винаги е така. Великите организации се самопоглъщат.

Боговете всъщност са части от нашата психика.

Четирите функции се основават на факта, че нашето съзнание казва, че има нещо в несъзнаваното. Усещането е един вид възприятие, то знае, че нещото е там; мисленето ни казва, какво е то; чувството ни казва каква е неговата стойност, независимо дали го приемаме или отхвърляме; а интуицията ни казва какво може да стане то, неговите възможности.

Човекът е незаменим за Бог. Без човека Бог не може да направи нищо. Това не е метафизично. Не вярвам в метафизиката, признавам само психологията и в нашата психология определено е така – че Бог се озовава в много безпомощно състояние.

Всичко, което ще бъдем в бъдещето, се подготвя в колективното несъзнавано, така че по някакъв начин то е и майката на бъдещето.

Когато някой е влюбен, изглежда сякаш няма друга любов в света, която може да е тъй красива. Във възвишените страсти човек винаги има чувството, че е изолиран, и е вярно, че той е изолиран във всеки вид крайна емоция; изгубва контакт с другите и става напълно автоеротичен. Една от причините за успеха на аналитичното лечение е, че хората поне могат да признаят тайните си, защото колкото повече тайни има човек, толкова повече е изолиран.