“Анализ на характера” е класически труд на Вилхелм Райх (1897 – 1957), австро-американски психиатър и психоаналитик, известен като една от най-радикалните фигури в историята на психиатрията, за развитието и лечението на разстройствата в човешкия характер, публикувана най-напред през 1933 г. Това е първата важна стъпка от психоанализата към биоенергетичното изследване на емоциите /оргонната биофизика/, предприета между 1928 и 1934 година.
Като млад клиницист през 1920 г. Райх разширява психоаналитичния анализ на съпротивите до по-обхватната техника на анализ на характера, в която типичните характерови нагласи като цяло, развиващи се в един индивид като блокиране на емоционалните възбуди, стават обект на лечение. Тези втвърдени нагласи функционират като “броня”, която, открива по-късно Райх, съществува паралелно в хронични мускулни спазми. Така психиката и тялото вървят заедно и анализът на характера открива пътя на един биофизичен подход към подобни страдания и към тяхната превенция.
“Ясно е, че не може да се провежда профилактика на неврозите без теоритична подготовка и че най-важната предпоставка в това отношение е изучаването на динамико-икономическите отношения на човешките структури.”
Вилхелм Райх