Кристиан Крахт (1966, Саанен,
Швейцария) е един от най-известните представители на германската „поп литература”. Получава образование в елитни колежи в Швейцария, Канада и САЩ, работи като журналист за „Берлинер Цайтунг”, „Темпо”, „Дер Шпигел”, кореспондент на „Шпигел” в Ню Делхи, после в Банкок, от 2004 до 2006 г. е съиздател на магазинното списание „Дер Фройнд “, живее в Катманду, а по-късно в Сан Франциско. Крахт нарича себе си космополит. Той е № 101 в списъка на 500-те най-известни интелектуалци в Германия. Живее в Буенос Айрес, Аржентина със съпругата си, изпълнителен филмов директор.

Самоиронично определя своите собствени книги, преведени на 20 езика, като „леко развлекателни“, което не отговаря на истината.

Още първата му книга, „Fazerland” (1995) е определена като ключова ранна творба на новата вълна от германската „поп литература”. През септември 2001 г., малко преди 11 септември, излиза романът „1979”, който критиката разглежда като неговата „лебедова песен” в поп литературния жанр, и който разглежда крехкостта на явно декадентската западна ценностна система и нейната безпомощност пред източните тоталитарни модели на исляма и маоизма. Неин вариант е поставен в театри в Цюрих, Бохум и Хановер, а през 2009 – в „Бургтеатър” във Виена.

Други известни негови книги са „Метан” (2007) и „Ще бъда в слънчевата светлина и в сянката” (2008) (също преведена на български език), която обира одобрението на германоезичната публика по света.

И още за този необикновен човек:

Кристиан Крахт (1966, Саанен, Швейцария) е един от най-известните представители на германската “поп литература”. Получава образование в елитни колежи в Швейцария, Канада и САЩ, работи като журналист за “Берлинер Цайтунг”, “Темпо”, “Дер Шпигел”. В средата на 90-те години заминава като кореспондент на “Шпигел” в Ню Делхи, а следващите години живее в Банкок, в посолството на някогашна Югославия, откъдето посещава различни азиатски страни. Неговите репортажи са публикувани във в. “Велт ам Зонтаг”, а през 2000 г. излизат в книга под заглавие “Жълтият молив”. От 2004 до 2006 г. е съиздател на магазинното списание “Дер Фройнд”, живее в Катманду, а когато в Непал се засилва политическата несигурност и условията на работа се влошават, премества списанието в Сан Франциско.
Бащата на Кристиан е бил изпълнителен директор на издателство “Axel Springer” през 60-те години на XX в.
“Никога не съм мислил много какво ще бъде “напред”. На двайсет не мислех за бъдещето. Тогава живеех щастливо в Америка, изучавах феминистки и марксистки теории, крадях мед, хляб и купички със супа в крайградските супермаркети в Пенсилвания (нямах пукнат долар), возех се на нощни влакове, пушех ментолови цигари, носех ботуши с много остри върхове. Не мислех, че после животът ще се промени. Исках да имам момиче с кестеняви коси. Може би се страхувах от изчезването на безкрайния американски хоризонт – струваше ми се, че няма нищо отвъд меките очертания на пенсилванските хълмове, че не предстои нищо интересно… И все пак тогава бях съвършено щастлив, както и сега.”
Крахт нарича себе си космополит. Обвиняван е, че е привърженик на новата десница и на сатанизма. Във всеки случай е ексцентрик. Появява се неочаквано в нощни телевизионни шоу програми, рекламни кампании, от 2006 г. води рубрика “Писма от миналото във в. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
“Аз съм твърде богат, за да давам интервюта” – заявява писателят. В редките случаи, в които го прави, се представя или като безочливо конте, или като иронично неангажиран, понякога с шокиращо пренебрежение към реалните събития и страдания на хората. Изказванията му рядко са еднозначни. Изявленията на Крахт за актуални събития трябва винаги да се възприемат cum grano salis (лат. – с едно наум). Така например, след нападението на кулите-близнаци на 11.09.2001 г. той нарече талибаните “camp” (англ. – позьори, прецърфунени, женчовци).
Крахт твърди, че е робски предан на гланцираните модни списания, които ни учат как да живеем, да се обличаме и да купуваме златни яйца. “Няма по-добър начин да постигнеш съвършена свобода от ежедневното им четене.” Етикетоманията според него е нещо като алхимията в средновековния смисъл на думата – затворена за непосветени.
Често използва иронията като средство да се постига резултат, “както в телевизията, използвайки принципите на квантовата физика, можем да се окажем където искаме, без да поемаме на пътешествие”. “Най-голямо щастие би ми доставило разиграването на колосална шега, която може да бъде интерпретирана всякак, но всъщност е съвършено празна. Струва ми се, че доброто изкуство е онова, което те кара да се усмихваш, а после, като се прибереш вкъщи и размислиш, те кара да избухваш в смях. ”
Към своите собствени книги, преведени на 20 езика, Крахт се отнася привидно самоиронично – според него те са просто “леко развлекателни”, но зад това твърдение се крие немалка претенция: “След архитектурата, най-високите постижения на културата може да бъдат намерени в комедията. Възприемам произведенията си като хумористични.” “Зюддойче Цайтунг” го определя като естетически фундаменталист.
В списъка на 500-те най-известни интелектуалци в Германия, публикуван ежегодно от политическото списание “Цицеро”, през 2009 г. Крахт е на 101 място, с 29 места по-напред от предишната година. Женен е за филмовия режисьор Фрауке Финстервалдер, с която живее в Буенос Айрес, Аржентина.

Макар и противоречива личност, Кристиан Крахт е сред най-добрите представители на съвременната германска литература. За Германия Крахт е много повече от добре продаван писател, той е гласът на цяло поколение “сърдити трийсетгодишни”. Смятат го за естет и надменен тип, твърде богат, за да мисли за успеха или краха на своята литературна, професионална кариера, и твърде буржоазен, за да се вярва на многобройните му антибуржоазни манифести, в които прави ревизия на културните ценности в следвоенна Европа, предвижда нашествието на екскомунистическия Изток в Европа.
Още първата книга на Крахт, “Fazerland” (1995) е определена като ключова ранна творба на новата вълна от германската “поп литература” (етикет, от който Крахт се дистанцира), зародила се в средата на 90-те. Книгата, както и следващите му творби, третират консуматорската култура, краха на поствоенната идея за “хармонизираното общество на средната класа”, кризата на индивидуалната и национална идентичност.
През септември 2001 г., малко преди 11 септември, излиза романът “1979”, който критиката разглежда като неговата “лебедова песен” в поп литературния жанр и който разглежда крехкостта на явно декадентската западна ценностна система и нейната безпомощност пред източните тоталитарни модели на исляма и маоизма. Неин вариант е поставен в театри в Цюрих, Бохум и Хановер, а през 2009 – в “Бургтеатър” във Виена.
Други известни негови книги са “Метан” (2007) и “Ще бъда в слънчевата светлина и в сянката” (2008) (също преведена на български език), която обира одобрението на германоезичната публика по света.
За българския читател книгите на Крахт са неоценим шанс да се запознае с немскоезичната литература от съвсем нова перспектива – без умозрителност, без неатрактивна обстоятелственост, без отчуждаващата читателя дистанцираност на автора.
Езикът на автора е кристално ясен. “Faserland” е книга за нашето време, преоблечена като поп литература. “1979” притежава една фриволна, мрачна аура на отчаяние. В “Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” езикът е издялан, енергетичен – повествованието се задвижва, поема дъх, издига се до по-богата музикалност. Но винаги запазва лекотата си. Намира един трезв начин да е поетичен. “Третият му роман е най-класическият, изреченията падат като зрели ябълки.” (Ди Цайт 2008)