Жан Бодрияр
1929-2007, Франция
Знаменитият френски философ, социален теоретик и културолог, който провокира света с коментарите си за консуматорското общество, свръхизлишъка и теорията за изчезването на реалността, оставя творчество от близо 50 книги.
Един от най-известните представители на постмодернистката философия, получава докторска степен по философия и социология, започва дългогодишната си преподавателска кариера, първо в Германия, а после в Университета в Нантер, а от 1987 г. се посвещава изцяло на писателската си работа.
Съотношението на реалността и символичното й публично отражение е основна тема в творчеството му. Според Бодрияр нещата не са се случили, ако не са били видени да се случват. Сред масовата публика става известен през 1991 г. заради есето си „Войната в Залива, която не се случи”. Основавайки се на теорията си за „хиперреалността и симулациите”, Бодрияр прави извода, че първата военна кампания в Залива се е превърнала в първата в световната история „виртуална война”, събитията в която са конструирани от средствата за масова информация… На бункер в Кувейт е намерен надпис: „Жан Бодрияр беше тук”.
Творбите на Бодрияр по правило се намират на границата между философията и литературата.
Книгата Америка (1986), предизвикала силен резонанс и горещи дискусии, представлява записки на пътешестващия философ. Удивлението от Америка, страна различна от добрата стара Европа, се примесва с тъга пред лицето на тази осъществена утопия; възхищението от мащабите, модерността, пустинята – с трезвия глас на философа, който вещае упадък на могъществото, властта, метастазите на безжизнения и прекрасен Нов Свят, висящ без история и корени в безвъздушното пространство и заличаващ смисъла на всички европейски ценности…
Кой е Бодрияр? Какъв е? Толкова ли е важен, че главният герой Нео в един от най-известните филми „Матрицата” (1999), чийто паспорт изтича не на друга дата, а на… 11.9.2001 г., изважда от джоба си компютърен диск с негова книга…
Или заради есето си „Духът на тероризма”, посветено на атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ, в което твърди, че терористичните актове в САЩ са поставили началото на „четвърта световна война, в която глобализмът воюва сам със себе си”; че „събитието на събитията” и „майка на всички събития” „оправдало надеждите на много хора”, а освен всичко друго е и „агресивен протест против архитектурата”. Интересно е, че в американското колективно съзнание кулите не са оставили положителни спомени. Никой не иска да се построят отново…
