Всеки може да каже „аз”

Менасе, Роберт
Всеки може да каже „аз”
Разкази от края на следвоенния ред
Поредица Безкрайна проза
Април 2010
Превод Елисавета Кузманова
Оформление Лъчезар Владимиров
170 с., м. к.
ISBN 978-954-8311-07-6
Цена 11 лв.

Големият европейски автор Роберт Менасе беше в България от 27-30 май!

11.00 лв.

Категория:
   

За автора

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт е роден във Виена през 1954 г. Следва германистика, философия и политология във Виена, Залцбург, Месина. Живее като романист и есеист във Виена и Амстердам. Публикува романите "Сетивна увереност" (1988), “Блажени времена, крехък свят” (1991), "Отвръщане на удара" (1995) и есетата "Феноменология на обездуховяването" (1995), "Страната без качества" (1995), "Надстройка и ъндърграунд" (1997) и "Обясни ми Австрия" (2000). През 2001 г. този "Рембранд" сред немскоговорещите писатели публикува романа „Изгонване от Ада”, за който Менасе получава редица награди. През 2004 г. авторът представи романа (изд. Леге Артис) в България.
В Австрия Менасе е широко известен заради нетрадиционното си повествование на талнтлив романист и нескритото желание да разгадае човешката душа, с острото си перо на публицист, със собственото си мнение и отношение по актуални парливи въпроси в Австрия и света. "Човек си мисли – казва той, - че всичко, което търси е знанието, а всъщност вървейки по пътя, открива, че истината зависи от това, в кой свят се намира."

Издадени книги от Леге Артис:

„Изгонване от ада” (2003)
„Блажени времена, крехък свят” (2006)
„Дон Жуан де ла Манча” (2009)
„Всеки може да каже ‘аз’. Разкази от края на следвоенния ред” (2010)

Награди:

Носител е на множество престижни международни и федерални награди, сред които:
1990 – „Хаймито фон Додерер“ на Дружеството за изкуство и култура на Долна Австрия – Виена
1992-93 – стипендия „Елиас Канети“ на град Виена
1994 – за литература на фондация „Александър-Захер-Мезох“ – Виена
1996 – „Хуго Бал“ на град Пирманзенс
1999 – държавна награда на Австрия за културна публицистика
2002 – „Лион Фойхтвангер“ на Берлинската академия на изкуствата
2002 – „Йозеф Брайтбах“ – Майнц
2002 – „Луизе Кашниц“ на евангелистката академия „Тутцинг“
2003 – „Ерих Фрид“ на Международното дружество за литература и език „Ерих Фрид

На 16 април 2010 г. Роберт Менасе получи „Почетния знак” – златен - на град Виена за особени заслуги към града и към Австрия.

Тринайсет разказа в първо лице за преживявания и събития, за несбъднати надежди на едно поколение, за което идеите на 1968 г. са най-добрите през всички режими след Втората световна война. Спомени за края на Втората световна война, Кристалната нощ. За края на една гладна зима, или спасението на семейство евреи в клетка на маймуна в зоологическата градина. За деня, когато е убит Джон Кенеди, или онзи, в който във Виена е отвлечен индустриалецът Палмер – от РАФ. За момента, в който Гърция печели европейското първенство по футбол. За падането на Берлинската стена, за терористичния акт на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк… Спомените се превръщат в история. С подкупваща интелигентност, по много убедителен начин Менасе изследва как тези случайни събития съвпадат с моменти от личната биография, без логично да са в зависимост. Така описанието на историята се слива с личното нещастие и щастие, често само кратък миг.

За подхода си като творец Менасе казва: Във всичко, което пиша, следвам изискването на Балзак: „Пиши за своя живот, по начин, който съвременниците могат да приемат, а следващите поколения – да разберат.”

Цитати:

Как може да си спомняш целия си живот? Лъжи! Вероятно това е определението за автобиография: диалектически лъжи в живота. Лъжата, която се превръща в увереност. Истинността, която накрая се превръща в лицемерие. 

Виена е град на кулисите, човек не може да погледне зад всички, но когато стои пред тях, си казва: тук е имало нещо, какво има зад тях? Нищо. Отпред илюзията без битието, зад тях битието без илюзия. 

Мерилин Монро била повече от секссимвол, символ за щастие, толкова общоприет, че човек вероятно би могъл да воюва за нея дори с копие. А майка ми била копие. И тя имала мечти, преди всичко мечтан образ за себе си: искала да бъде като Мерилин Монро, да изглежда така и да бъде обожавана като нея.

„Всичко възможно става действително, всичко действително е достойно да загине.” Хегел

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Всеки може да каже „аз”“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *