В градината на змея

Слимани, Лейла
В градината на змея
роман
Юли 2017
Поредица Безкрайна проза
Превод К. Кавалджиев
Оформление Л. Владимиров
203 стр., м. к.
ISBN 978-954-8311-85-4
Цена 15 лева

Мъжете я измъкнаха от детството. Изтръгнаха я от тази мъглява възраст и тя размени детската пасивност срещу похотливостта на гейшите.

15.00 лв.

Категория:
   

За автора

Слимани, Лейла

Слимани, Лейла

Лейла Слимани (1981) е френска писателка и журналистка от марокански произход.
През 2016 г. получава Гонкур за своя роман „Нежна песен”. Слимани е едва 12-а жена, която печели Гонкур, откакто наградата съществува (повече от век), наред с писателки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар. Тя посвети наградата на своите родители.

Слимани е родена в Рабат, Мароко и на 17 години заминава за Париж да учи политически науки и медийни изследвания. След завършването си работи като журналист за списанието Jeune Afrique. През 2014 г. тя публикува първия си роман Dans Le Jardin де l'ogres, който две години по-късно е последван от психологическия трилър „Нежна песен” (Chanson Douce). Той бързо се превърна в бестселър с над 76 000 копия, отпечатани в рамките на три месеца, още преди книгата да е наградена с "Гонкур".

Вледеняващата история за „перфектната” бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен  е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 е изправена на съд за двойното убийство на децата.
Самата тя майка, Слимани споделя, че „представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб” я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя.
„Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.”

Нищо не липсва на Адел, главната героиня на романа „В градината на змея” от Лейла Слимани: млада и красива журналистка в престижен вестник, омъжена за уважаван хирург, с малко дете. Привидно всичко е наред в съществуването на тази „разглезена буржоазка”, но образът й има и тъмна страна: Адел води двойствен живот в плен на неутолима, неподозирана от никого сексуална мания, впуска се в омагьосан кръг, в адска спирала от многобройни авантюри – коя за месец, коя за седмица, коя за няколко часа, но дори и в тях не намира удовлетворение за всепоглъщащата си страст. Колкото повече Адел живее в лъжа, толкова повече губи самоконтрол и изпада в депресия и отчаяние, без да може да сложи край на тази адска въртележка…

Романът е разказ за неудовлетворението на съвременния човек от цивилизацията. Лейла Слимани е съумяла да избегне капаните на такава деликатна тема като сексуалната пристрастеност. Той дори за миг не звучи порнографски, нито залита към еротичния роман, а безстрастно ни разкрива ада, в който живее героинята й, плъзгаща се по наклонената плоскост на нимфоманията. Портретът на тази бореща се с демоните си жена е безпощаден, но без присъда, без психологически или морални уроци от страна на автора.

Цитати:

Адел не извлича нито слава, нито срам от завоеванията си. Не си води дневник за тях, не запомня имената, още по-малко ситуациите. Бързо забравя и толкова по-добре В амнезията й витае успокояващото усещане, че е съществувала хиляда пъти чрез желанието на другите И сякаш всичко това не е било напразно. Сякаш някакъв смисъл се е вмъкнал въпреки волята й в това вечно повторение.

Да изпитваш желание, означава да отстъпваш. Бентът се е скъсал. Какъв смисъл има да се въздържаш? От това животът няма да стане по-хубав.

Маниите й я разкъсват. Нищо не може да направи. Животът й се нуждае от лъжи и поради това изисква изтощителна организация, която занимава цялото й съзнание. Гризе я отвътре.

 Не пази никаква следа, никаква фактура, никакво доказателство. Избягва женените мъже, сантименталните, хистеричните, старите ергени, младите романтици, любовниците от Интернет, приятелите на приятели.

Понякога тя прилича на обезумяла птица, която блъска с човка по широките прозорци, чупи крилата си по бравите.

В оздравяването има и нещо ужасно. То значи да загубиш нещо.

Мигът преди първата целувка, преди разголването и интимните милувки. Този миг на колебание, когато всичко още е възможно и магията е под неин контрол. Тя жадно отпива една глътка. Капка вино потича по устната й, по брадичката й и попада върху яката на бялата й рокля, преди Адел да я е спряла. Това е подробност от историята и тя е тази, която я пише.

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „В градината на змея“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *