Тайната на Златното цвете

Юнг, К. Г./Вилхелм, Р.
Тайната на Златното цвете
Май 2013
Пор. Юнг & последователи
Превод Ст. Шаранков
Оформл. Л. Владимиров
188 с., м. к.
ISBN 978-954-8311-43-4
Цена 12.00


Да разберем духа на Изтока. Може би се нуждаем от това повече, отколкото предполагаме сега.
       К.Г.Юнг

12.00 лв.

Категория:
   

За автора

Юнг, Карл Густав

Юнг, Карл Густав

Юнг, Карл Густав (1875-1961) е един от най-големите психиатри в света роден в Швейцария, той е създател на аналитичната психология, автор на десетки научни трудове, повлияли развитието на поколения изследователи и автори. След неговата смърт в Цюрих се създава клинка и институт, които и до днес носят неговото име.

И Дзин е произведение, което като никое друго въплъщава духа на китайската култура, защото за него са си сътрудничили и допринасяли най-добрите умове на Китай от хилядолетия. Въпреки легендарната си възраст, то никога не е остарявало, но продължава да живее и оказва влияние поне на онези, които търсят своя смисъл. А това, че и ние сме сред тази привилегирована група, дължим творческото постижение на Рихард Вилхелм. Той направи това произведение близко за нас не само чрез точния си превод, но и чрез личния си опит, защото беше ученик на китайски учител от старата школа, а освен това бе посветен в психологията на китайската йога, и за него практическото прилагане на И Дзин бе постоянно обновяващо преживяване.

За човек като мен не може задълго да остане скрито, че тук се докосваме до архимедова опорна точка, от която би могла да се преобърне нашата западна духовна нагласа… Изтокът ни учи на едно друго, по-широко, по-дълбоко и по-висше разбиране – разбирането чрез живота… Да разберем духа на Изтока. Може би се нуждаем от това повече, отколкото предполагаме сега.

Цитати:

Струва ме се, че най-голямото постижение на Вилхелм е преводът на И Дзин. На Вилхелм се е удало да възроди тази стара книга, в която не само много синолози, но дори и съвременни китайци не виждат нищо повече от сборник с абсурдни заклинания. Може би това произведение като никое друго въплъщава духа на китайската култура, защото за него са си сътрудничили и допринасяли най-добрите умове на Китай от хилядолетия. Въпреки легендарната си възраст, то никога не е остарявало, но продължава да живее и оказва влияние поне на онези, които търсят своя смисъл. А това, че и ние сме сред тази привилегирована група, дължим творческото постижение на Вилхелм. Той направи това произведение близко за нас не само чрез точния си превод, но и чрез личния си опит, защото беше ученик на китайски учител от старата школа, а освен това бе посветен в психологията на китайската йога, и за него практическото прилагане на И Дзин бе постоянно обновяващо преживяване.

Но заедно с всички тези богати дарове Вилхелм ни натовари и с една тежка задача, чийто мащаб засега само подозираме, но сигурно още не сме в състояние да проумеем изцяло. За човек като мен, който е споделил рядкото щастие в духовен обмен с Вилхелм да изпита предсказателната сила на И Дзин, не може задълго да остане скрито, че тук се докосваме до архимедова опорна точка, от която би могла да се преобърне нашата западна духовна нагласа.

Чистият образ на Изтока, лишен от скрити мотиви и тенденциозност, който той ни даде, никога нямаше да бъде пресъздаден с такова съвършенство, ако Вилхелм същевременно не бе успял да остави на заден план европейския човек в себе си. Ако той бе допуснал Изтокът и Западът в него да се сблъскат с неотстъпчива твърдост, не би могъл да изпълни мисията си да ни предостави истинска картина на Китай. Саможертвата на европейския човек бе неизбежна и необходима за изпълнение на тази съдбоносна задача.

Този, който иска да омаловажи заслугите на западната наука, би отрязал клона, на който стои европейският дух. Науката действително е несъвършен, но безценен и превъзходен инструмент, който причинява зло само когато иска да се превърне в самоцел.

Науката трябва да служи; тя греши, когато узурпира трона. Тя трябва да служи дори на всички свои клонове, защото именно поради своята непълнота всеки от тях се нуждае от подкрепата на другите. Науката е инструментът на западния дух и с нея могат да се отворят повече врати, отколкото с голи ръце. Тя е част от нашата способност за разбиране и ни пречи да вникнем в нещата само тогава, когато твърди, че разбирането, което получаваме чрез нея, е единствено вярното. Но тъкмо Изтокът ни учи на едно друго, по-широко, по-дълбоко и по-висше разбиране – разбирането чрез живота.

Въпросът не е да имитираме неорганично чуждото и дори да му ставаме мисионери; нашата задача е да укрепим на място страдащата от хиляди недъзи западна култура и да я предадем на истинския европеец в неговото европейско ежедневие, с неговите брачни проблеми, с неврозите му, със социалните и политическите му илюзии и с цялата му светогледна дезориентация.

Буди съжаление, когато европеецът се отрича от собствената си природа и копира и имитира Изтока. Той би имал много по-големи възможности, ако остане верен на себе си и, като изхожда от своите особености и същност, развие всичко онова, което в течение на хилядолетия е родил Изтокът, като е следвал своята същност.

Ако приема, че един бог е абсолютен и отвъд всеки човешки опит, това ме оставя равнодушен. Аз не въздействам върху него и той не въздейства върху мен. Напротив, ако приема, че един бог е могъщ порив на моята душа, трябва да се ангажирам с него; защото тогава той може да стане важен, дори неприятно важен, и практически да ми въздейства, което звучи чудовищно банално като всичко, което става в сферата на действителността.

Най-важно от всичко е да изтъкна съответствието на психичните състояния и символиката, тъй като тези аналогии откриват пътя към вътрешното пространство на източния дух. Този път не изисква от нас да жертваме самобитността си и не ни заплашва да загубим корените си, но не е и интелектуален телескоп или микроскоп, който ни позволява да видим нещо, което всъщност не ни засяга, защото не ни вълнува. По-скоро става дума за общата за всички цивилизовани хора атмосфера на страдание, търсене и стремеж, за наложения на човечеството от природата чудовищен експеримент за формиране на съзнанието, който като обща задача свързва и най-разединените култури.
Съзнанието на западния човек в никакъв случай не е единственото съзнание. Напротив, то е исторически обусловена и географски ограничена величина, която представя само една част от човечеството. Разширяването на нашето съзнание не бива да става за сметка на други видове съзнание, а да се осъществи чрез развитие на онези елементи от нашата психика, които са аналогични на особеностите на чуждата психика, така както и Изтокът не може да мине без нашата техника, наука и индустрия. Европейската инвазия на Изток беше акт на насилие от голям мащаб, който ни остави след себе си задължението – noblesse oblige <благородството задължава, фр.> – да разберем духа на Изтока. Може би се нуждаем от това повече, отколкото предполагаме сега.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Тайната на Златното цвете“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *