СТОЛИЦАТА

Менасе, Роберт
Столицата
роман
Награда на немските издатели – Франкфурт 2017 !!

Май 2018
Поредица Безкрайна проза
Превод А. Димова
448 с., тв./м.к.
ISBN 978-954-8311-90-8
Цена 18 лв.
„Никога повече!” е обещание за вечни времена, претенция за вечна валидност. Умираха и последните, които са преживели онова, което не бива никога повече да се повтаря – Аушвиц.

18.00 лв.

Категория:
   

За автора

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт е роден на 21 юни 1954 г. във Виена. Изучава германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина.
За романа „Столицата” Менасе получи Награда за най-добра книга за 2017 на Германската издателска гилдия.
От 1981 до 1988 г. Менасе работи като младши преподавател в Института за теория на литературата към Университета на Сао Пауло, Бразилия. Продължава да работи като независим публицист, журналист и преводач на романи от португалски на немски език. След завръщането си в Европа от Бразилия, Менасе живее в Берлин, Виена и Амстердам, като най-трайно се установява във Виена.
Следва германистика, философия и политология във Виена, Залцбург, Месина. Живее като романист и есеист във Виена и Амстердам. Публикува романите "Сетивна увереност" (1988), “Блажени времена, крехък свят” (1991), "Отвръщане на удара" (1995) и есетата "Феноменология на обездуховяването" (1995), "Страната без качества" (1995), "Надстройка и ъндърграунд" (1997) и "Обясни ми Австрия" (2000). През 2001 г. този "Рембранд" сред немскоговорещите писатели публикува романа „Изгонване от Ада”, за който През 2004 г. авторът представи романа (изд. Леге Артис) в България.
В Австрия Менасе е широко известен заради нетрадиционното си повествование на талнтлив романист и нескритото желание да разгадае човешката душа, с острото си перо на публицист, със собственото си мнение и отношение по актуални парливи въпроси в Австрия и света. "Човек си мисли – казва той, - че всичко, което търси е знанието, а всъщност вървейки по пътя, открива, че истината зависи от това, в кой свят се намира."

Издадени книги от Леге Артис:

„Изгонване от ада” (2003)
„Блажени времена, крехък свят” (2006)
„Дон Жуан де ла Манча” (2009)
„Всеки може да каже ‘аз’. Разкази от края на следвоенния ред” (2010)
"Залезът на Европа" (2013)
"Столицата" (2018)

Награди:

1990 – „Хаймито фон Додерер“ на Дружеството за изкуство и култура на Долна Австрия – Виена
1992-93 – стипендия „Елиас Канети“ на град Виена
1994 – за литература на фондация „Александър-Захер-Мезох“ – Виена
1996 – „Хуго Бал“ на град Пирманзенс
1999 – държавна награда на Австрия за културна публицистика
2002 – „Лион Фойхтвангер“ на Берлинската академия на изкуствата
2002 – „Йозеф Брайтбах“ – Майнц
2002 – „Луизе Кашниц“ на евангелистката академия „Тутцинг“
2003 – „Ерих Фрид“ на Международното дружество за литература и език „Ерих 2010 г. Роберт Менасе - „Почетния знак” – златен - на град Виена за особени заслуги към града и към Австрия.
....
2017 - Награда за най-добра книга за 2017 на Германската издателска гилдия.

 

 

За книгата:

За романа „Столицата” Роберт Менасе е отличен с най-престижната награда на Германската издателската гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017.
Романът явно е вдъхновен от вълнуващите романи, които изобразяват цяла епоха, като у Робърт Музил.
Отдавна е изтъквано, че Европа се нуждае от разказ, визия, нещо емоционално, което говори на хората. „ТРЯБВА ДА БЪДАТ РАЗКАЗВАНИ ЧОВЕШКИТЕ АСПЕКТИ НА ЕС“ – смята Менасе. ЕС не е абстракция. „Това, което се случва там, е създадено от човека и всичко, което е създадено от човека, може и трябва да бъде разказано“.
Дали Брюксел и по-нататък ЕС може да бъде нещо повече от сумата от техните части? Менасе изследва ситуацията на място четири години, и развива критична перспектива за бюрократите на ЕС и техните човешки грешки. Книгата е едновременно сатира, криминален трилър и анализ, а също така и призив за Европа, надхвърляща националните егоцентризми.
Свежият стил на книгата, интелигентният поглед и специфичното чувство за хумор печелят заедно с факта, че Менасе е навлязъл в неизяснена територия, каквато е обединението на Европа заради миналото и Холокоста.

Цитати:

Съществуват безброй изречения, с които да се утвърдим в живота, да достигнем до някакъв пост и да се задържим на него, изречения, които биват включени в събрани съчинения и юбилейни сборници, не казвам, че те са погрешни или ненужни, но наложително имаме нужда от изречения, които имат екзистенциалната претенция да бъдат последни думи и не отиват да събират прах в някой архив, а събуждат хората, може би дори хората, които още не са се родили.

Човек е по-близо до Бог под земята, отколкото по планинските върхове.

Изпитът, на който човек може да се яви един-единствен път, е най-трудният.

Ако Брюксел можеше да се сравни с отворена книга, тази книга беше том с комикси.

Смирени вече са единствено гробищата.

И на най-прекрасните места по света също вали дъжд

Докато съществуваха гробища, щеше да съществува обещанието за цивилизация.

Историята не е нищо друго освен движение на махалото между патос и баналност. А смъртният човек постоянно бива тласкан ту в едната, ту в другата посока.

Политическите различия са само странна приумица на мъжете. Жените отговаряли за любовта, а мъжете за идиотските битки.

Който е оцелял от лагерите на смъртта, до края на живота си не може да допусне да се изхвърли дори къшей хляб.

Смъртта за живите е винаги смъртта на някой друг.

При всичко, което казвате публично, при всичко което публикувате, трябва да изхождате от предположението, че това може да са последните Ви думи.

Желязно правило в политиката на Великобритания беше да се предотвратява всяко, пък било то и минимално, прехвърляне на национален суверенитет в правомощията на Брюксел.

Това е днешното поколение, беше казал Бохумил, не европейци, а просто кариеристи в европейски институции, като саламандри са, можеш да ги хвърлиш в огъня, но те не изгарят, основното им качество е тяхната устойчивост.

Глад не беше точната дума, глад е усещането на сития, който е пропуснал едно ядене. Това нямаше нищо общо с глада, който той беше преживял. Живите и оцелелите случайно говореха един и същи език, вечно създаваха недоразумения, като използваха едни и същи понятия.

Не може да има вечност: тя не е нищо повече от кратка почивка по пътя на историята.

Щом вечността е нещо сътворено от човека, тя не е нещо абсолютно, а отношение между хора, в крайна сметка една договорка, като всяко нещо, сътворено от човека, и тя все някога си отива, бързо и безвъзвратно.

Вечната любов. Толкова кратка е вечността.

Аз съм служител, свикнал съм да изпълнявам излишни задачи.

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „СТОЛИЦАТА“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *