Психология на източната религия

Юнг, К. Г.
Психология на източната религия

Октомври2014
Превод С. Шаранков
Поредица Юнг и последователи
216 стр.
ISBN 978-954-8311-60-1
Цена 12 лева

Болестта на западния човек е алчността и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят с нея. К. Г. Юнг

12.00 лв.

Категория:
   

За автора

Юнг, Карл Густав

Юнг, Карл Густав

Юнг, Карл Густав (1875-1961) е един от най-големите психиатри в света роден в Швейцария, той е създател на аналитичната психология, автор на десетки научни трудове, повлияли развитието на поколения изследователи и автори. След неговата смърт в Цюрих се създава клинка и институт, които и до днес носят неговото име.

К. Г. Юнг
Психология на източната религия

Религиозната проблематика заема централно място в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му трудове. Голямата заслуга на Юнг в тази област е разбирането му, че общата първична представа, която лежи в основата на различните форми на религията, представлява архетипово съдържание на човешката душа. Новото виждане дава възможност да разберем традиционните ценности и да изпълним с ново съдържание закостенелите форми.
Настоящият том (Част втора от том XI на Събраните съчинения на Юнг) обхваща преди всичко коментари и предговори към религиозни съчинения на Изтока. Тук са показани главните противоположности и съответствия между западните и източните начини на изразяване и форми на възприятие.
В този том е включен и предговорът към И Дзин. Той има важно значение в контекста на цялостното дело на Юнг, доколкото темата за гадаенето е свързана с разработения от него принцип на синхроничността.

Цитати:

Изтокът не е създал нищо подобно на онова, което ние наричаме психология, а по-скоро философия или метафизика. Критическата философия, майката на съвременната психология, е толкова чужда на Изтока, колкото и на средновековна Европа.

Материята е хипотеза. Когато кажем „материя”, в действителност създаваме символ за нещо непознато, което може да бъде също така „дух” или нещо друго; може да бъде дори и Бог.

В противоречие с думите на Христа, вярващите искат да останат деца вместо да станат като децата. Те здраво са се вкопчили в света на детството.

Ако наречем принципа на съществуването „Бог”, „материя”, „енергия” или с друго име, не сме създали нищо; просто сме сменили символ. Материалистът е метафизик въпреки волята си.

Човек трябва само да разбере, че е затворен в своята психика и че никога, дори и в безумието, не може да прекрачи тези граници; трябва също да разбере, че формата на проява на неговия свят или на неговите богове до голяма степен зависи от състоянието на собствения му дух.

целият ни опит от тъй наречената действителност е психичен; всяка мисъл, всяко чувство и всяко възприятие се състои от психични образи и самият свят съществува само дотолкова, доколкото сме в състояние да продуцираме образ за него. Ние сме до такава степен под въздействието на факта за нашето затворничество и ограниченост в психиката, та чак сме готови да приемем, че в психиката съществуват неща, за които не знаем; тези неща наричаме „несъзнаваното”.

Всъщност психичното битие е единствената категория на битието, за която притежаваме непосредствено познание, понеже не можем да имаме познание за нещо, което не се явява като психичен образ. Само психически съществуващото е непосредствено доказуемо.

Какво са големите всеобщи движения на нашето време? Опити да изтръгнем за себе си пари или собственост от другите и да запазим своите собствени. Струва ми се, че наистина ще сме научили нещо за Изтока тогава, когато разберем, че душата съдържа достатъчно богатства и без да е необходимо да се оплодотворява отвън, и когато се почувстваме способни да се усъвършенстваме със или без помощта на Божията милост

източният израз за „дух” има връзка по-скоро с това, което наричаме „несъзнавано”, докато нашето разбиране за „дух” е повече или по-малко тъждествен със съзнанието

Комунизмът претендира да бъде земен рай. Всъщност ние сме по-добре защитени от слаба реколта, наводнения и епидемии, отколкото от собствената си окаяна духовна непълноценност, която изглежда, че е слабо резистентна към психичните епидемии.

В миналите епохи хората са казвали, че боговете са неблагосклонни; днес казваме, че човекът има невроза. Ние търсим причината в липса на витамини, в ендокринни или сексуални нарушения, или в преумора. Ако съдействието на несъзнаваното, за което никога не се замисляме и смятаме за съвсем естествено, внезапно престане, това е нещо много сериозно.

Да се отъждествиш с несъзнаваното. Тази тъждественост е източният еквивалент на нашия западен идол на абсолютната обективност, машиноподобното насочване към една цел, идея или предмет, дори с риска да изчезне всяка следа от вътрешен живот.

Научният интелект е безчовечен и не може да си позволи да бъде друг; той не може да избегне да бъде безцеремонен, решителен, безогледен, макар и да има добри намерения

не съществува положение без неговото отрицание. Където има вяра, има и съмнение; където има съмнение, има и лековерност; където има нравственост, има и изкушение. Само светците имат видения на дявола, а тираните са роби на своите лакеи

Колкото повече се стремим да разделим противоположностите, толкова по-голяма става тяхната мощ. Ако едно дърво израства до небето, коренът му стига надолу до ада, казва Ницше

Светът на боговете и духовете не е „нищо друго освен” колективното несъзнавано в мен. Но за да обърнем това изречение, така че да гласи: „Несъзнаваното е светът на боговете и духовете извън мен”, не се иска интелектуална акробатика, а цял човешки живот, може би даже много човешки животи с все по-голяма изпълненост. Нарочно не казвам „съвършенство”, защото „съвършеният” прави съвсем други открития.
Затова когато един „религиозен” метод се препоръчва едновременно и като „научен”, е сигурно, че ще намери своята публика на Запад. Йога оправдава тези очаквания. Независимо от прелестта на новото и очарованието на полуразбраното, йога напълно основателно има много привърженици. Тя е не само многотърсеният път, но и философия с нечувана дълбочина. Тя дава възможност за контролиран опит и задоволява научното изискване за „факти”, освен това поради широтата и дълбочината, почтената си възраст и учението си, което обхваща всички области на живота, обещава неочаквани небивали възможности, което мисионерите на учението рядко са пропускали да изтъкнат

За йогина казват, че можел да премества планини, макар че трудно ще се намери реално доказателство за това. Силата на йогина се движи в приемливи за външния свят граници. От друга страна, европеецът вдига във въздуха планини и Световната война ни накара горчиво да почувстваме на какво още е способен, когато неговият отчужден от природата интелект се отприщи.

Западният човек не се нуждае от още по-голямо превъзходство над природата, външно и вътрешно. Той има и двете в почти дяволско съвършенство. Но това, което няма, е съзнателното признаване на своята изостаналост спрямо природата около него и в него. Това, което трябва да научи е, че не може да постъпва както си поиска. Ако не научи това, неговата собствена природа ще го разруши. Той не познава душата си, която самоубийствено въстава срещу него.

Не смятам това духовно постижение на Изтока за едно от най-великите неща, което някога е създал човешкия дух. Надявам се, че от моето изложение става достатъчно ясно, че критиката ми е насочена единствено и само срещу прилагането на йога върху западния човек. Духовността на Запада е била напълно различна от тази на Изтока и затова е създала условия, които са възможно най-неблагоприятната основа за прилагането на йога.

На Запад липсват духовните предпоставки, необходими за дзен. Кой сред нас би имал безусловно доверие в превъзходството на учителя и неговите неразбираеми пътища? Такова уважение пред по-издигнатата човешка личност срещаме само на Изток. Кой би могъл да се похвали, че вярва във възможността да претърпи крайно парадоксалната трансформация, и то да вярва дотолкова, че да жертва много години от живота си в преследване на такава цел?

ако „учителят” постави трудна задача, която изисква нещо повече от папагалско повтаряне, европеецът започва да изпитва съмнения, понеже стръмната пътека към себе си му се струва тъжна и мрачна като преизподнята.

За нас същността на действащото е свързана с явлението в света, а за индиеца – с душата. За него светът е видимост, а неговата реалност се доближава до това, което ние бихме нарекли сън.

Ако изобщо искаме да разберем нещо, то може да стане само по европейски начин. Наистина, ние можем да разберем много неща със сърцето, но тогава често за разума е трудно да го последва с интелектуална формулировка, която да придаде подходящ вид на разбраното. Има също и разбиране с главата и особено с научния разум, при което понякога сърцето не получава нищо. Затова трябва да предоставим на благосклонното сътрудничество на читателя да използва първо едното, а след това и другото. Нека най-напред опитаме с главата да намерим или да построим онзи мост, който ще ни преведе от йога до европейското разбиране.

Ентусиазмът може да бъде истински дар на боговете или изчадие на ада. С неумереността, която му е присъща, започва гибелта, дори ако на замъгленото от него съзнание се струва, че висшата цел вече е съвсем близо.

Като изключим баналностите, няма философски или психологически твърдения, които не биха могли веднага да се обърнат.

Екстернализацията на живота се превръща в неизлечимо страдание, защото никой не може да разбере, как така може да страда от самия себе си. Никой не се учудва на ненаситността си, но я смята за свое право и не се замисля, че едностранчивостта на душевната диета в крайна сметка води до най-тежки нарушения на равновесието. Това е болестта на западния човек и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят със своята ненаситна алчност.
Въпреки нашата вяра в закономерността в природата, се отнасяме прекалено либерално с понятието случайност.

Съществува неочакван паралелизъм между психични и физически събития

Самопознанието изглежда вредно само на глупавите и непълноценни хора. То не е навредило никому.

Човек често има системна слепота за собствените си грешки.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Психология на източната религия“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *