Петия в карето

Дейвис, Робъртсън
Петия в карето
Септември 2005
Поредица Безкрайна проза
Превод С. Милева
Оформление В. Кутрев)
350 стр., м. к.
ISBN 954-9933-57-1
Цена 10.00
Изчерпана

Петия в карето е първият роман от известната Дептфордска трилогия, която включва още Мантикората и Светът на чудесата. За книгата Дейвис черпи идеи от юнгианската психология, както и от своя личен опит, от любовта към митовете и магията, от познанията си за провинциалните нрави, войната и религията. Това е историята на един рационален мъж, който открива, че чудото е само друг аспект на реалността. Обиден от отношението при пенсионирането му, главният герой, учителят Дънстан, пише до новия директор, разказвайки необикновения си живот и ролята на „Петия“, която играе в живота на няколко души. Той минава под чувството му за вина заради умственото разстройство на една жена, с която остава свързан до края на живота й…
Зряла, завършена и едновременно забележителна творба, една от най-добрите канадски книги за всички времена, която не може да остане незабелязана.

10.00 лв.

Категория:
   

За автора

Робъртсън, Дейвис

Робъртсън, Дейвис

Робъртсън, Дейвис (1913-1995) е най-видният и оригинален автор на своето поколение с огромен международен авторитет.
Има три успешни кариери: на актьор в Англия, издател в Онтарио, Канада и на университетски професор и ръководител на университета в Торонто, Канада до 1881 г.
Написал е повече от 30 книги – пиеси, сборници с есета, речи, както и романи, сред които няколко трилогии. Има награди за най-добра канадска пиеса, за литературни постижения. Кавалер е на Канадския орден. Той е първият канадски писател, почетен член на Американската Академия и Института по изкуствата и литературата. Играе важна роля в организирането на Стратфордския Шекспиров фестивал в Канада.

„Защо хората по целия свят, от всички епохи, искат чудеса, които поставят под съмнение всички доказуеми факти? И дали чудесата са създавани от желанието на хората, или желанието им е убеденост, която идва от скрито дълбоко в човека знание, че те всъщност са част от реалността?

Към Бог пристъпваме с малки крачки, а не с един скок.

Това е една от жестокостите на театъра на живота: всички се мислим за звезди и рядко осъзнаваме случаите, когато сме само поддържащи актьори или дори статисти.

Човечеството не може да понася съвършенството – то го съкрушава. Човекът иска дори светците да хвърлят сянка. Щом тези свети същества, живели така възвишено, но които все пак имат своя сянка, могат да се доближат до Бог, то има надежда дори за най-лошите сред нас.

Простете си това, че сте човешко същество. Това е началото на мъдростта, част от смисъла на богобоязливостта.

Всеки човек има своя дявол… Трябва да опознаеш личния си дявол. Трябва да опознаеш дори неговия баща, Стария дявол… „Бог е неуловим, но не е жесток.“ Опитай се да разбереш неуловимостта и спри да мрънкаш заради жестокостта. Може би Бог те е предопределил за нещо специално.

В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си? Най-добре разбери това.“

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Петия в карето“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *