Моят живот с Моцарт

Шмит, Е.-Е.
Моят живот с Моцарт
роман + 1 CD
Поредица Безкрайна проза
Декември 2007
Превод Золница Китинска
Оформление Лиляна Дворянова
134 стр.
ISBN 978-954-9933- 78-9
Цена 12 лв.
Изчерпана

И тъй, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме във времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива история, и че през целия ми живот ти ще ме съпътстваш, ще ме следваш, ще ме водиш, ще ми подшушваш по нещо съкровено, ще ме забавляваш и ще ме утешаваш. Добре ли съм разбрал? Разчитам на теб.

Е.-Е. Шмит

12.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса "Нощта на семействоВалон" (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани "Одет Тулмонд" и "Оскар и розовата дама". От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи - "Сектата на егоистите" и "Евангелие според Пилат" са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. "Elle" ("Тя"). В България са поставяни и се играят пиесите"Посетителят", "Енигматични вариации", Развратникът", "Хотел между тояи оня свят", "Г-н Ибрахим и цветята на корана", "Оскар и розовата дама", "Дребни брачни престъпления" и др.

Издателство Леге Артис отбелязва рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат на читателите от други наши издания (Евангелие според Пилат и тетралогията Оскар и розовата дама/Г-н Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа, четвъртата от която, Синът на Ной, се подготвя за печат), както и от представленията на негови пиеси в българските театри. Книгата е придружена от CD с 16 съвършени творби на Моцарт, които ще докоснат духа дори на онези, които по една или друга причина са се разминавали с гения на Моцарт. Една вълнуваща книга и вълшебна музика – какво повече!

Моцарт стана на 250, а музиката му, от жива по-жива, звучи у нас, за нас и около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? Неизтребима е и легендата… Музиката на Моцарт е непрекъснато търсене на любов и обяснение в любов. Кой е създал най-красивите, най-сложните, най-фино нюансираните женски образи в музиката, ако не Моцарт? Кой е разбирал по-добре жената в цялото й разнообразие?                                                                                                   

Лик, 02.2006 

Цитати

Издателство Леге Артис отбелязва рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат на читателите от други наши издания (Евангелие според Пилат и тетралогията Оскар и розовата дама/Г-н Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа, четвъртата от която, Синът на Ной, се подготвя за печат), както и от представленията на негови пиеси в българските театри. Книгата е придружена от CD с 16 съвършени творби на Моцарт, които ще докоснат духа дори на онези, които по една или друга причина са се разминавали с гения на Моцарт. Една вълнуваща книга и вълшебна музика – какво повече!

Моцарт стана на 250, а музиката му, от жива по-жива, звучи у нас, за нас и около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? Неизтребима е и легендата… Музиката на Моцарт е непрекъснато търсене на любов и обяснение в любов. Кой е създал най-красивите, най-сложните, най-фино нюансираните женски образи в музиката, ако не Моцарт? Кой е разбирал по-добре жената в цялото й разнообразие?

Лик, 02.2006

Изобщо не съм религиозен.

И все пак упорит, мелодичен и неумолимо нежен, ти ме принуди да се замисля. Защо празнуваш Рождество? – ме запита ти. За какво харчиш толкова пари? Отговорите достигаха до съзнанието ми и ме плашеха. От сутринта се чувствах добър, а сега откривах, че всъщност съм доволен единствено от себе си – изтривах егоизма, който бе водил поведението ми през годината, и с подаръци откупвах намеренията, които не ми бяха минали през ум, телефонните разговори, които не бях провел, часовете, които не бях посветил на другите. Вместо да грея от благородство, аз си купувах душевен покой. В беса ми към подаръците нямаше нищо евангелско: – една точна инвестиция, за да си спечеля добра репутация. Не желаех покой, освен своя собствен.
А ти ми напомняше, че празнуваме раждането на един бог, който говори за любов…
Тъй че, няма значение дали вярвам или не в този бог: щом си позволявах да чествам Рождество, трябваше поне да отдам почит на любовта…
Бях разбрал.

–––––-

За мен и вчера, и днес, Моцарт остава името, което опълчвам срещу света. Моцарт, или как човек да стане себе си… Ти беше моята тайна, а след това моят талисман…
Детството е страна, която прекосяваме, без да се усетим. И щом стигнем до границите й и се обърнем, вече виждаме гледката изцяло, но е твърде късно.
Човек вижда детството, щом излезе от него…
Детският дух идва с годините.
Детският дух идва късничко: той е грижа на старостта…
Какъвто и възторг да показва, човек винаги е притеснен на изложбите на бонзаи, боли го за тях, за орязаните им корени, за усуканите им клони, за залъганата им жажда, отблъсква го наложеното над природата насилие, изкривеното развитие, отвращава го палачът-естет, победил някой по-слаб от себе си…
Днес не знам дали Бог или Исус съществуват. Но ти ме убеди, че съществува Човекът.
Или поне заслужава да съществува.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Моят живот с Моцарт“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *