Мечтателката от Остенде

Шмит, E.-E.
Мечтателката от Остенде
Поредица Безкрайна проза
Декември 2008
Превод от френски
Зорница Китинска
Оформление
Лъчезар Владимиров
228 с., м. к.
ISBN 978-954-9933-92-3
Цена 15 лв.
Човек не се излекува от една истинска любов…

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”.

15.00 лв.

Категория:
   

За автора

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел

Шмит, Ерик Еманюел е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса "Нощта на семействоВалон" (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани "Одет Тулмонд" и "Оскар и розовата дама". От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи - "Сектата на егоистите" и "Евангелие според Пилат" са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. "Elle" ("Тя"). В България са поставяни и се играят пиесите"Посетителят", "Енигматични вариации", Развратникът", "Хотел между тояи оня свят", "Г-н Ибрахим и цветята на корана", "Оскар и розовата дама", "Дребни брачни престъпления" и др.

Книгата съдържа 5 новели „с неочакван край”, една от които е дала заглавието й – „Мечтателката от Остенде”. Героините са жени на средна и в третата възраст, с уж обикновена съдба. Типично за Шмит, творбите са написани леко, но без лекомислие, с ударна доза човечност, любов към типажите, фабула, достойна за трилър и разтърсващ финал.

Цитати:

Човек не се излекува от една истинска любов. Веднъж видях как гръм порази едно дърво и го почувствах много близко. Има един миг, в който човек гори и се изгаря, то е много наситено и прекрасно чувство. След това остава само пепел… Никой никога не е видя дънер, та дори и жив, да възроди цяло дърво.

Остенде. Когато пътувам, имената ме привличат преди самите места. Възкачени по-високо и от камбанариите, думите звънтят отдалеч и ние ги различаваме на хиляди километри, а те ни препращат звуци, които будят образи.

Болестта гори спомените. И смъртта ще довърши започнатото.

Загадките на думите.
Те кацат като птички на някой клон, без дървото да се усети.

Една сутрин, преди повече от петдесет години, се събудих с убеждението, че ще ми се случи нещо важно. Дали беше прозрение или спомен? Дали получавах вест от бъдещето или следвах отчасти забравен сън? Във всеки случай шепотът на съдбата бе използвал съня ми, за да остави в мен тази увереност: щеше да се случи някакво събитие. Знаете колко глупав става човек след такива проблясъци – когато иска да отгатне онова, което ще му се случи, той го изкривява с очаквания.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Мечтателката от Остенде“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *