К. Г. Юнг & Сабина Шпилрайн

Мартинкевич, В.
К. Г. Юнг&С. Шпилрайн
Ноември 2014
Превод Л. Атанасова
Поредица Автентично
168 стр.
ISBN 978-954-8311-57-1
Цена 12 лева

„Най-любимото може да стане източник на смъртта. С. Ш.

Психоанализата, учението за душевния живот, неимоверно вълнуваше обществеността в началото на миналия век. Сабина Шпилрайн, талантлива рускиня от Ростов на Дон, е днес смятана за ключова фигура. През 1904 г. високо надарената, но болна жена пристига в Цюрих и отива при К. Г. Юнг. Върху Шпилрайн младият главен лекар за първи път изпробва революционната нова наука от Виена. Младата дама става неговият „класически пример в психоанализата“. Той успява да я излекува, тя завършва медицина и става най-добрата му ученичка, накрая прави и докторска дисертация под негово ръководство. Противно на всички призиви за сексуално въздържание по време на лечението, тя става негова любовница…

Шпилрайн, Фройд и Юнг запазват дълбоко мълчание за тази любовна история. Тя излиза на бял свят едва през 1977 г., когато в Женева откриват дневниците на Сабина Шпилрайн.

12.00 лв.

Категория:
   

За автора

Мартинкевич, В.

Цитати:

Една случайна находка хвърля светлина в мрака. През 1977 г. в мазето на двореца Уилсън в Женева, в който преди се е помещавал Институтът по психология, са открити дневникът и многобройни писма на една личност, играла важна роля в кореспонденцията между Юнг и Фройд: Сабина Шпилрайн…
Сабина Шпилрайн се числи към първите жени в психоанализата и е написала многобройни статии и студии, сред които едно излязло през 1912 г. изследване на Деструкцията като причина за зараждането на новото. В този си труд Сабина Шпилрайн излага много тези за склонността към разрушение и смърт, по които Фройд се изказва доста по-късно.
Всяко време си има своите болести – това е валидно преди всичко за симптомите с психогенен характер, които не са пряко предизвикани от органични заболявания.

„Отначало мислех, че ще отмине като потъна в науката, но когато отново Ви видя, след като в душата ми се е насъбрало толкова много, всичко се обърква.“ За първи път тя използва в тази връзка една дума, с която шифрова своето любовно отношение към Юнг: „Поезия“. „Да правим поезия“, „да имаме поезия“ – това се превръща в многозначен евфемизъм за тяхната интимна връзка.

„Има много случаи, които лекарят не може да излекува, ако не отдаде себе си. Когато става дума за важни неща, решаващо е дали лекарят се смята за част от драмата, или се скрива зад авторитета си..“

Юнг не може без жените – потребна му е не само една, а повече, има нужда от разбиращата спътница, от вдъхновяващата любима, от преданата сътрудничка. Винаги е заобиколен от куп жени, които впечатлява със своята експлозивна виталност, както и с дълбокото си познание. Често жените идват при него като пациентки, после му стават ученички, а понякога и любовници.

„Макар че ме смята за вярна в любовта, той мисли, че аз би трябвало да се числя към категорията на жените, създадени не за да бъдат образец, а за свободна любов.“ Как е приела през 1908 г. отредената й роля, не ни е известно, но две години по-късно тя изразява несъгласието си с нея: „Аз искам да бъда съпруга и майка, а не някоя за приятно прекарване на времето.“

„Де да бях такъв умен човек като моя Юнг! Триста дяволи! Бих искала вече да знам дали от мен ще може да излезе нещо. Тъпо е и това, че не съм мъж: на тях всичко им се удава по-лесно. На нищо не прилича и това, че целият живот е устроен в тяхна полза. Но аз не желая да бъда робиня!“

Юнг: човек би могъл да бъде повлечен от порока, обаче тежко и горко на оногова, който се остави да бъде подхлъзнат от добродетелта. „Има една френетична, оргиастична добродетелност, която е също толкова вредна и влече също толкова много несправедливости и насилие, както и порокът.“

Юнг: „Моето нещастие е в това, че за нищо на света не мога да мина без щастието на любовта, на бурната, вечно изменчива любов.“

От лятото на 1910 г. те отново са във връзка помежду си: „Най-важният краен резултат беше, че ние двамата отново се обичахме искрено. (…) Той ми призна, че досега нито един женски индивид не е могъл да ме замести. Било нещо като огърлица, в която всички останали обожателки можели да се сравнят с перли, обаче аз съм била медальонът.“

„От вчера, когато бях при него, разумът отново отлетя. Разум! Има ли такова нещо? Може ли човек да бъде и разумен, когато обича така? Да разкажа ли какво се случи? Какво ми каза той? Да, по-силната поезия беше може би във вторник, преди осем дни. Тогава каза, че ме обича, защото имаме забележителен паралелизъм в мислите си.“

Онова, което се е случвало и се случва на всички, вече не е нещастие, а обективен факт.“

„Собствената ни любовна жар е онова, което принуждава някого с желязна ултимативност да прави нещо, което не желае; човек чувства края, тленното, от което напразно иска да избяга в непознати далнини.“

„Най-любимото може да стане „източник на смъртта“.

„Както опитът учи, пренасянето винаги е един двуостър меч: наред с нагласата за любов се пренася и нагласата за омраза.“ Отначало тя не излиза на преден план, обаче не може да бъде отделена от любовта: „В самата любов е заложен източникът на враждата.“

Юнг: „Понякога трябва да постъпваш недостойно, за да можеш изобщо да живееш.“

„Работя с жар, чувствам се родена, т. е. „призвана“ за своята дейност и не виждам друг смисъл в живота.“

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „К. Г. Юнг & Сабина Шпилрайн“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *