Блажени времена, крехък свят

Роберт Менасе
Блажени времена, крехък свят

Поредица Безкрайна проза
Превод Елисавета Кузманова
Оформление Даниела Драганска
Май 2006
384 с., м. корици
ISBN-10: 954-9933-62-8
ISBN-13: 978-954-9933-62-8
Цена 9.00

Един любовен роман, един криминален роман, един филисофски роман, една семейна сага.

„Чувство и хумор, трагизъм и ирония, вдъхновено повествование, естетически размисъл, напрежение и ерудиция… Съвременната австрийска литература се обогатява с един необикновен роман мъдро замислен и  истински  вируозно осъществен.“
К.  М. Гаус – „Нойе Цюрихер цайтунг“

През 2004 г. Роберт Менасе представи романа си „Изгонване от ада“ (изд. Леге Артис) в България. Интервю с Роберт Менасе за романа, залеза на демокрацията в Европа, за глобализацията, за Австрия, за литературата и историята и границата между фикция и действителност е включено в края на книгата.
Анализ на творчеството на Менасе – също в книгата – от Майя Разбойникова-Фратева.

9.00 лв.

Категория:
   

За автора

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт

Менасе, Роберт е роден във Виена през 1954 г. Следва германистика, философия и политология във Виена, Залцбург, Месина. Живее като романист и есеист във Виена и Амстердам. Публикува романите "Сетивна увереност" (1988), “Блажени времена, крехък свят” (1991), "Отвръщане на удара" (1995) и есетата "Феноменология на обездуховяването" (1995), "Страната без качества" (1995), "Надстройка и ъндърграунд" (1997) и "Обясни ми Австрия" (2000). През 2001 г. този "Рембранд" сред немскоговорещите писатели публикува романа „Изгонване от Ада”, за който Менасе получава редица награди. През 2004 г. авторът представи романа (изд. Леге Артис) в България.
В Австрия Менасе е широко известен заради нетрадиционното си повествование на талнтлив романист и нескритото желание да разгадае човешката душа, с острото си перо на публицист, със собственото си мнение и отношение по актуални парливи въпроси в Австрия и света. "Човек си мисли – казва той, - че всичко, което търси е знанието, а всъщност вървейки по пътя, открива, че истината зависи от това, в кой свят се намира."

Издадени книги от Леге Артис:

„Изгонване от ада” (2003)
„Блажени времена, крехък свят” (2006)
„Дон Жуан де ла Манча” (2009)
„Всеки може да каже ‘аз’. Разкази от края на следвоенния ред” (2010)

Награди:

Носител е на множество престижни международни и федерални награди, сред които:
1990 – „Хаймито фон Додерер“ на Дружеството за изкуство и култура на Долна Австрия – Виена
1992-93 – стипендия „Елиас Канети“ на град Виена
1994 – за литература на фондация „Александър-Захер-Мезох“ – Виена
1996 – „Хуго Бал“ на град Пирманзенс
1999 – държавна награда на Австрия за културна публицистика
2002 – „Лион Фойхтвангер“ на Берлинската академия на изкуствата
2002 – „Йозеф Брайтбах“ – Майнц
2002 – „Луизе Кашниц“ на евангелистката академия „Тутцинг“
2003 – „Ерих Фрид“ на Международното дружество за литература и език „Ерих Фрид

На 16 април 2010 г. Роберт Менасе получи „Почетния знак” – златен - на град Виена за особени заслуги към града и към Австрия.

Един любовен роман, един криминален роман, един филисофски роман, една еврейска семейна сага.
Лео Сингер, студент по философия, син на евреи, които по време на националсоциализма емигрират в Бразилия, в началото на  60-те години се завръща заедно с родителите си във Виена. Той се влюбва в Юдит Кац (също дъщеря на емигрирали в Бразилия евреи). Юдит трябва да  стане  негова муза  в опита му да помести живота и света в една философска система. Тя е жената, с която Лео възнамерява да осъществи великата симбиоза на духовете, тази, на която ще бъде посветен неговият героичен опус (дисертацията му), продължението на Хегел. Смъртта на Юдит разкрива на Лео тайната на живота.
Но дали Юдит наистина е мъртва? Животът продължава, когато е позволено…

„Роберт Менасе е един от авторите, които определят облика на съвременната австрийска литература, изключително популярен писател, получил както хвалебствия и награди, така и много критики. По отношение на романите му критиците са единодушни в едно: Менасе умее да разказва. Всеки от романите му съществува сам за себе си; едва когато сме прочели два от тях, можем да установим взаимовръзките, повторенията, продълженията и промените. Потвърждение на тезата, че писателят цял живот пише една-единствена книга.“
Мая Разбойникова – в. „Култура“

––––––––––

Животът, за който някой жертва истинските цели, вече не означава нищо за него. Животът и хората са само сенки до този негов единствен истински живот: какво могат да дадат те на онзи, който пренебрегва целите?… Животът не е нищо, делото е всичко, животът е чиста случайност, а делото – самата необходимост.

Безусловното чувство те прави ням, също както и безусловното Нищо, смъртта. Безграничното щастие и безграничната болка не се поддават на описание. Затова литературата е пълна с описание на любовта. Защото хора, които не познават любовта, имат желание да я описват. Всеки, който обиква, мигновено онемява. Който се отклони от своята цел и не се насочи право към нея, значи не може да я постигне; най-голямото щастие не може да се постигне систематично, то може, спотаено, да чака като смъртта.

Истината е: блажени са времената, които беше прекарал с Юдит: неопетнени, щастливи, невинни извисени и чисти, следователно блажени. Безвъзвратно отминали, мъртви, следователно блажени. Те са история, съхранена в настоящето. Блажени са времената за тези, за които звездното небе е карта на извървените и предстоящи пътища, озарени от светлината на звездите. Светът е широк и все пак е като собствен дом.

Земята се простираше безкрайно далеч, а заедно с нея и законите, валидни за света. Всичко, което се случва в живота, може да се промени, ако се обясни. Това вече не беше валидно. Никакво смислено обяснение не можеше да промени факта, че Юдит го беше напуснала. Вече не беше валидно, че учудването е начало на философията. Лео се учудваше безучастно. Той вече не разбираше света.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Блажени времена, крехък свят“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *