Финдли, Тимъти (1930-2002) е един най-обичаните и уважавани писатели в Канада. Първоначално е актьор и балетист. Първите му романи са отхвърлени от издателствата и остават незабелязани от критиката. Става популярен с текстовете за телевизионни сериали и пиеси. Като зрял автор написва 9 романа, няколко сборника с къси разкази, публицистични книги и пиеси. Според критиката макар и не много продуктивен, той създава шедьоври.
Носител е на десетки престижни награди, сред които Губернаторската награда за роман, както и на наградите „Едгар“ и „Чалмърс“, наградата на Асоциацията на канадските писатели за роман, белетристика и драма. Той е носител на Ордена на Канада и Кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция. Приживе е основател и председател на Съюза на писателите в Канада.
В България този автор беше веднага забелязан и оценен с необикновения и превъзходен роман Пилгрим („Леге Артис“, 2001). Следните думи от него звучат като съвършено мото за темата и духа на романа Дъщерята на пианиста.

„Има хора, чието преживяване на живота е толкова различно от нашето собствено, че ги наричаме луди. За чисто удобство. За да се освободим от поемането на отговорност за тяхното място в човешката общност. И затова ги изпращаме в приюти, затваряме ги, за да не се виждат и чуват, зад заключени врати. Но за тях няма разлика между това, което ние смятаме за сънища и кошмари, и света, в който протича всекидневният им живот. Те не живеят в „други светове“, а в едно измерение на този свят, което ние от страх отказваме да приемем.“
П и л г р и м